ЕС - голямото разочарование за българската демокрация

Досега категорична позиция на Европейския съюз, която да доведе до конкретни действия заради ставащото в България, няма. Има отделни позиции, има констатации, но те са просто думи в очите на много хора – и в моите. Защото решително от тези отделни позиции и констатации не следва нищо конкретно.

Сегашната ситуация за пореден път демонстрира същността на западните демокрации и това, за което България още не е готова – способността да решаваш вътрешните си проблеми сам. Това е неписано правило за демократичните системи, дори когато става въпрос за авторитарни режими или откровени диктатури. Разбира се, при крайно репресивен режим следват действия като санкции например, но техният ефект също е много спорен – именно поради тежеста на репресия и това кой най-много е засегнат – дали съответното управление или хората, които са управлявани.

България на външен вид не е краен режим. Но под повърхността има безспорно огромни проблеми с върховенството на правото и закона. Само че за разлика от Полша и Унгария, управляващите в България не предизвикват директно Брюксел. Напротив – те търсят да угодят възможно най-много на геополитическите интереси на силните в ЕС и в замяна тези силни връщат услугата. Което само задълбочава проблемите – дори за самия ЕС.

ЕС е доброволна структура от конфедеративен тип и работи само тогава, когато членовете ѝ спазват общи принципи. Един да не спазва основополагащ принцип и това се отразява на цялата структура. Основополагащ принцип е да има правосъдие според закона за всички, а законът да е писан в духа на правото и демократичните ценности. Няма да коментирам колко от това се случва в България – ще напомня само какво беше официалното съобщение на прокуратурата за заседанието на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, на което беше дискутирано състоянието на демокрацията и върховенството на правото в България. В съобщението на прокуратурата дословно пише следното: " ... дискусията е организирана от Европейския парламент по предложение на главния прокурор Иван Гешев за обсъждане на актуалните предизвикателства пред прокуратурата на Република България в контекста на засилен политически и медиен натиск". Ако главният прокурор Иван Гешев докаже, че това е вярно с потвърждение на видеозапис от председателя на групата Софи инт’ Велд, аз ще призная, че българската прокуратура отговаря и защитава всички параметри на върховенството на правото! Дотогава г-н Гешев може да коментира защо след като е предложил такава дискусия, сам не се яви на нея – дори по видеоконферентна връзка. Сигурно е имал много важна работа.

Гешев обаче е прав за едно нещо: "Институция, която не уважава сама себе си, не я уважават и другите". В ЕС ролята на тази институция се пада на Европейския парламент. Няма държава, в която човек да иска да живее и в която парламентът да не е последна инстанция що се отнася до фундаменталните принципи на съществуване. В ЕС обаче Европейският съвет, който е съставен от представителите на изпълнителната власт в целия Съюз, е по-важният орган! Затова и ЕС сега с реакциите си и политиката си всъщност е по-близо до България, отколкото България е до върховенството на правото – до справедливостта. И големият протест е заради това – хубавото е, че той няма да затихне, лошото е, че такива фундаментални промени изискват усилията на цели поколения. Иначе се връщаме към едни познати неща, за които уж 45 години стигаха ...

Готови ли сме ние, в България, да го разберем и отстояваме – защото това значи много усилия и време?! Или безропотно ще се правим, че вярваме как точно един от тези, срещу които 50 дни има хора по улиците в цяла България, усърдно работи за благоденствието на всички нас?

Автор: Ивайло Ачев