Френският бизнес изкарва пари, българският народ решава как да ги харчи

Доброто възпитание изисква човек никога да не се присмива на благотворителността. Затова ние няма да го направим, а просто ще допълним няколко идеи.

Самоковският картоф е известен с хубавото си качество, екологична чистота и прекрасен вкус. А когато започне реставрацията на Нотр Дам, самите работници в един момент може би ще огладнеят. Ето тук България има решаваща роля и ние действително бихме могли да посъберем малко щайги с картофи и да ги пратим в тоя ми ти Париж, че да има, те ще си ги опражят, да хапнат, да видят какво е самоковски картоф. Нека кметът обяви началото на кампания, която постепенно да увлече и включи други места, които да доставят провизии от различни части на страната. Могат да се пратят в кашончета, увити със сезал. 

Можем също да командироваме във Франция и много българи, които да внедрят разединение в сплотения около трагедията френски народ. Нека нашите хора зададат основателния въпрос, който задават последните дни: трябва ли сега да се даряват милиони за тоя храм при положение, че има гладуващи африкански деца и не е ли всъщност френската капиталистическа аристокрация леко нагла в лекотата, с която дава огромни суми за сграда, а не и за хора. Милиардерът Пино знае как се изкарват пари, но знае само това: ние знаем как да трябва да се изхарчат. Въобще френският народ трябва да получи определени указания от състрадателният български народ, който принципно от сутрин до вечер мисли за африканските дечица, само дето така и никога не се присъедини към протеста на майките за българските дечица с увреждания и трябваше те сам-самички да свалят Валери Симеонов от поста. 

Трето: Да се пратят малко французи у нас на обмен, за да видят как една държава се грижи за собствениците си паметници - и да им бъде обяснено, че през 5 години, в зависимост от политическата конюнктура, се решава кой да бъде демонтиран, кой да бъде взривен, кой да бъде издигнат и кой орисуван с графити и блажна боя. Всички тези решения не се вземат спрямо историческата стойност, а според определени геополитически настроения. Така трябва да бъде и в Париж, вместо монументите да бъдат приемани безкритично и наготово, и да си седят такива, каквито са си. 

Автор: Райко Байчев