Художествено или не съвсем: Първо Копейкин, после Рубльов. А Чапаев къде е?

Само че те едва ли ще влязат в бар, както повелява този тип фолклор. По-вероятно е да влязат в едно Народно събрание, в което, от друга страна, кой ли пък не влезе...

Дотук със сатирично-художествено-лиричните отклонения.

Повече от сигурно е, че проруските партии у нас от вчера са с една повече. Учредената от Стефан Янев формация едва ли ще предложи нещо по-различно, по-националноотговорно, по-консервативно и по-патриотично от всички, които се упражняваха по тази полоса преди него. Само дето изглеждащият стабилно генерал със сигурност пълни сърцата на електорат от типа ГЕРБ-лели, за разлика от например Костадин Костадинов, на когото симпатизират почувствалите се изоставени от Сидеров българи-юнаци с буйна кръв.

Ето и малко бекграунд на Яневото партийно строителство.

Война е. Съвсем не толкова далеч от нас - в Украйна. Избивани са майки, деца и старци от един православен народ, исторически близък до нас. Над пет милиона са прогонени от домовете си, а десетки хиляди от тях вече са в България. Пред един паметник в центъра на София граждани протестират срещу агресията и в знак на солидарност носят украински знамена. И са нападнати от други, претендиращи да са патриоти, показващи любов към руските знамена - вероятно в знак на солидарност с агресора. Случката прелива в гротеска, защото има и физическа саморазправа.

И в този момент на сцената излиза поредният Генерал, пременен като Спасител.

Политическото инженерство няма спирка. Нито дъно. Просто няма.

Нали имахме един генерало-пожарникаро-кмето-премиер? После имахме и все още имаме един генерало-летецо-президент. Сега иде Повелителят на специалните операции. И това ако не е девалвация на пагона, здраве му речи.

Хората около Янев не са забележими с нищо друго, освен с това, че са бивши едикакви си. Нито един с визия за управление, нито един с обществено влияние. Костадинов поне сам себе си умее да лансира. А речите на Янев могат да приспят галопиращ кон.

Не е много ясно на какво точно разчита новосъздадената партия. Очеизвадно е, че посланията на нейния лидер, с цялото ни уважение към блестящата му военна кариера, звучат като преразказ на Путиновите опорки.

И обратно в художествения свят, че реалният трудно се понася. Като стана дума за послания, в бара (или в парламента, все тая) след Копейкин и Рубльов вече може да влезе и Чапаев. Може, даже му е време, защото серията вицове за него завършва точно като резултат от българско партийно строителство.

Лежи Чапаев на смъртно легло, омотан в системи, кабели и маркучи. До него седи Петка и хлипа. Чапаев му прави знак да даде нещо за писане, написва предсмъртна бележка и издъхва. Петка, просълзен, излиза и прочита бележката пред строя: "Петка, копеле, махни си крака от маркуча, че не мога да дишам".

Автор: Стефан Стефанов

ЗАГЛАВНА СНИМКА: АРХИВ, 2015 ГОДИНА