Да се снимаш с геройския състав на волебойлистите - ето едно занимание, което погълна цялата държава, която се опита да докаже, че има нещо общо с тях. А няма, защото този сребърен медал не се дължи нито на българския спорт, нито на българската политика, нито на някаква държавна мисъл и усилена работа по развитието на базите, условията, премиите, стимулите. Редно е да се каже, че успехът е постигнат въпреки държавата, разбира се. Затова нека оставим радостта на единствените, които са си я заслужили със собствени сили, самите волейболисти. А на останалите да препоръчаме как да се отъркат в техния успех по най-ефективния начин. Вариантите:
1. Ако си мизерен депутат
С малки изключения, които могат да се изброят поименно и на пръстите на едната ръка, ако си депутат, то най-вероятно ти си мизерен депутат. Какво означава това? Ами, човек без особен държавнически принос, статист, която гласува по партийна команда, комформист от главата до петите, попаднал в Народното събрание, за да представлява широк сбор от интереси, сред които има всякакви, но не и тези на избирателите. Сега обаче е настъпил твоя вълшебен миг - излез, не се срамувай, покажи си досадната и малко тъпа физиономия до тези момчета, за да останете за вековете на картинка заедно. В крайна сметка и ти, и те, представлявате България - ти си най-лошото от нея, те най-доброто. А дано не забележат разликата.
2. Ако смяташ, че успехът им е общ
Възможно е да ти се стори, че успехът на волейболистите е дълбоко свързан с някакъв национален, целокупен успех. И по тази причина той някак си е общ. Момчетата, разбира се, стоят на неговия връх, но от този връх по милиони разклонения победата достига до всеки българин. Ще се наложи да се разочароваш по този въпрос. Защото това великолепно постижение не идва от общ подем, а е красива аномалия, за която заслуга имат единствено медалистите. В държава, в която могат да се съберат 20 000 души за хапване и пийване на фестивала на еленския бут, но не могат да се съюзят 200 за протест срещу Пеевски, колективните заслуги не съществуват.
3. Ако си Кой
Понеже го споменахме, ако ти си Кой, е крайно време да излезеш до момчетата и да им кажеш, че в те са волейболистите с главно В в държавата с главно Д. Надявай се всички да се абстрахират от санкцията ти с главно М и да не дойдат на протест с главно П. Скоро.
4. Ако си забравена легенда
Възможно е да си забравена легенда. Което е жестока участ, защото преживяваш забравата далеч по-драматично, отколкото е необходимо. Но сега може да се обновиш, да изгрееш на небосклона за кратко, да се поотупаш от прахта и да се рециклираш сам - прероден до вторите в света. Застани до тях с цялата си отминала слава и я слей с цялата им настояща. Така се прави.
5. Ако си започнал да се интересуваш от волейбол онзи ден
Възможно е да си от хората с гъвкаво обожание, които когато печели Григор, се интересуват от тенис, когато печели Кубрат - от бокс, когато си разбрал за Нургюл Салимова от шах, а ако догодина нещо ни огрее на Евровизия ще екзалтираш върху музика. Никога не губи тази подвижна любов - и заминавай да се снимаш с момчетата. Другата седмица - друго.
Автор: Райко Байчев
