Как правителството да изхарчи трите останали милиарда

Знаем, че винаги е било трудно за властта да избере за какво да си харчи парите, затова може да помогнем с идеи.

1. Още самолети

Всички знаем, че купените не са ни достатъчни и е необходимо да продължим да се въоръжаваме, защото във военна ситуация някой трябва да пази пенсионерите, които нямат зъби, пари за лекарства и парно и е възможно някой да ги бомбардира, преди те да си умрат от само себе си, а ние не искаме да си отиват преждевременно, а просто да работят до 80, за да не дремят пред сериалите и да вливат работната си ръка в опустялата провинция, понеже скоро няма да има кой друг да го прави. Необходимо е да създадем нов военен балкански съюз и да се превърнем в могъщ оръжеен център, който изкупува всичко хвърчащо, подводно, бомбардиращо и гърмящо. Преди да се решат социалните проблеми, трябва да сме сигурни, че сме решили военните. Защото е много по-правилно да пазиш онова, което нямаш, отколкото да не пазиш, онова, което имаш: пазиш - следете ми мисълта - защото ако заимаш някой ден, какво като си заимал, при положение, че не можеш да го опазиш. 

2. Бонуси в администрацията

Държавната заплата никога не е била голяма и винаги е компенсирала този недъг чрез ония бонуси, които се раздават в края на годината. Те могат да се раздадат под формата на командировки, проекти, застроени тераси, отстъпки от покупка на имоти, варианти бол. От това ще се случат само хубави неща - затяга се електоралната мощ на държавната администрация - единствената мощ, на която се разчита. Но това няма да е еднопосочно, няма да се забрави на социално слабите да се дадат по 40 лева бонус за Коледа, да се вземе там бананче, кроасанче.  

3. Да се направи нова структура

Няма нищо по-хубаво и обнадеждаващо от обединяваното на предишни зле работещи структури в една по-голяма, събирателна зле работеща мегаструктура. Това е номер открай време: сливането на различни институционални безсилия в общо институционално безсилие, за да може много различни абревиатури да получат название в нова по-дълга абревиатура. Даже може да пробваме като за начало със следното: Министерство на труда, социалната политика, горите, земеделието, младежта, спорта, енергетиката и козите (МТСПГЗМСЕК)

4. Правителствена телевизия 

То не че основните телевизии не щадят правителството, но оня начин, по който Цветанка Ризова прекъсна Борисов, който заяви, че иска да се похвали с това какво е свършил, а тя му отговори с това, с което е добре по-често да му се отговаря ("Друг път, г-н премиер") се помни и до днес и не дава добър пример на останалите. Дори малка част от тези три милиарда е предостатъчна, за да се инвестира в медийно влияние, тъкмо някой трябва да тушира ония мръсни и долни неща, които стават в опозиционно конкурентната 7/8-и. 

5. Спонсорирани връзки във Facebook 

За разлика от Twitter, Марк Зукърбърг продължава да не вижда проблем, че политически партии могат да наливат пари за спонсорирани връзки в платформата, понеже, цитирам, не искал да "пречи на политическото говорене", което преведено значи - не иска да изгуби огромните суми на политическия капитал. Затова и 3-те милиарда могат да се разпределят във всякакви предстоящи избори, където единствената информативна разгласа, която скоро ще има - тази на Facebook, да бъде впрегната в това между статуси на приятели да виждаш политическа реклама от сутрин до вечер и скоро да започнеш да чувстваш как и онези от политическата реклама вземат да ти стават приятели.  

6. Тролове 

Свързано с горното: ясно е забелязано как към всяка политическа глупост все пак се прикрепват що годе мислещи хора, които бързо я демаскират и торят публичното поле с малки зачатъци на разум. Разбира се, очевидно е, че остарелите модели на цензуриране и заглушаване не работят - но добре работи това срещу тях да се изправи армия от трололове, които да удавят с капслок и хиляда удивителни всеки, дръзнал да оспори написаното. Сто милиона за тролове са много важно перо в бюджета, а ордата трябва да е поне толкова страшна и толкова голяма като в книгите на Толкин.

7. Да се плати на карикатуристи и журналисти 

Един от любимите жестове на премиера е да казва, че непрекъснато дава работа на карикатуристи и журналисти - Христо Комарницки, по цял ден работи благодарение на премиера и ако не е той, Христо Комарницки няма да работи (това, че е работил при 4-5 премиера иначе няма значение, онези предишните не са му дали работа, само Борисов му я е дал). Но може би трябва да се прекрати това безумие. И вместо да даде работа, премиерът би могъл да даде малко суха пара и да се свърши най-сетне тоя тормоз на съзнанието, да се прекрати подобен човеконенавистен боен фронт. А Христо Комарницки би могъл да започне да рисува карикатура на Христо Комарницки, който рисува карикатура на Бойко Борисов, мечтата на последния. 

Автор: Райко Байчев