Който не работи, не трябва да яде - нищо!

Въпросът обаче е друг. При цялата свинщина в тази държава, това действие на БСП, а и на всяка друга партия, дава пример, който след това се следва волно или неволно. Рибата се вмирисва откъм главата, е казал отдавна народът и това не е случайно.

Спасението от шайката – еврокаторга

Покрай Изборния кодекс лека-полека почнаха да се появяват и новини за евроизбори. Валери Симеонов вече е номиниран за кандидат, Бареков...

Прочети повече

Поведението на парламента е еталон просто защото това е най-важната институция в държавата. За съжаление в България това е "на хартия" – на тоалетна хартия, да уточним. И е пример защо ни се случва всичко, което става всеки ден и което попада в думичката "абсурд", но всъщност се превръща в нещо нормално, защото почва да се повтаря периодично.

Поредният пример е случаят с Мартин Петров и откровената му гневна изповед от вчера следобед за това как му изчезнаха няколко милиона от банката. Точно по същата тема – как те обират, когато уж парите ти са на сигурно място в банката, имаше друг скандален случай миналата седмица – от Нова Загора. И абсурдът е, че по всички телевизионни блокове, които засегнаха темата, поканените експерти обясниха, че няма как това да стане с участието само на един човек, на някакъв си банков Лий Харви Осуалд - повечко хора са в кюпа. Обаче – нещо да сте чули да се случва като последствия? Нещо санкции, наказания, присъди - за директните и индиректните крадци? Нещо ... справедливост?

Няма как – когато в правилника на най-важната институция в страната хем пише, че не може да не ходиш на работа, хем като не ходиш, вземаш заплата. Вярно, от кумова срама само 1/3, но ако си някакъв друг, а не депутат, ще вземеш дедовия, ако не ходиш така на работа – защото бойкотираш. При такъв пример защо който и да е друг в държавата да спазва каквито и да е правила?! Щом на Корнелия и приятели не им харесва, сега с банкови извлечения доказват, че си даряват заплатите и показват с отчет на кого. Иначе наистина е време да спрем и ние да плащаме всякакви данъци – щом такава ще е играта!

Автор: Ивайло Ачев