Медия сапиенс и убийството в "Надежда"
Там валят страшни неща. Размятат се Истанбулски конвенции, либерали питат патриоти защо, щом стане дума за бял хетеросексуален убиец, вторите мълчат, а те пък ги питат, защо, когато убиецът бил циганин, не обелват и дума. Феминистки кръгове нападат "българския мъж", защото растял с комплекси и Викторио Александров едва ли не го репрезентирал, докато най-бруталното е, че гневни майки линчуват таксиметровия шофьор, понеже не взел бебето, а мислел да спаси собствения си живот, тъй като да направиш това заключение между кафенцето и на диванчето във Фейсбук, е толкова лесно, колкото и да го вземеш с опряно дуло на пистолет в слепоочието в тъмната нощ и полуделия пътник до теб на седалката.
Цялото това нещо има нужда от т.нар. reality check, проверка на действителността. Защото както при Виктория Маринова, така и при нейния печален съименик, става едно и също - реалността пада под печата на няколко щампи на мислене, които се наложиха от медиите и Фейсбук. Тези щампи учат, че неизбежно всеки проблем може да бъде прошнурован през осите на либерализъм-консерватизъм, глобализъм-патриотизъм, мнозинство-малцинство, мъже-жени и още няколко подобни. А всъщност и при двата случая ставаше дума за много по-дълбоко, страшно, брутално зло, чиято давност е толкова архаична, колкото с обратен знак ефимерни са всички фейсбук моди. Фейсбук аватари се замярат с клишета както деца с пръчки, изкуствени заключения се борят с изкуствени заключения. Нима наистина мислите, че гъстия мрак, който дреме около тези двама убийци, може да бъде разбулен с приказки за политически адженди, феминизми, консерватизми и либерализми? Нима наистина ви се струва, че злото може да бъде разгадавано през подобни структури на мисленето?
Томас Джеферсън има една велика мисъл: че ако трябва да избере между човек, който чете само вестници, и човек, който не чете нищо, ще избере втория. Това не е просто остроумие, насочено от Джеферсън срещу вестниците, дори не е медийна критика. А идеята е, че медийната среда е необходима, но когато се превърна в единствена, това ограбва ума и го прави по-малко свободен от ума на онзи, който не чете нищо.
А казаното от Джеферсън е само безобидно пророчество в сравнение с това, което става днес. Човекът днес чете само медии, форуми и Фейсбук. Този медия сапиенс ще става все по-неподготвен да проумява не само злото, такова, каквото е, а действителността въобще. Фейсбук събра хората заедно, а след това ги клишира и ги копира, карайки ги да мислят еднакво и еднакво плитко. Накрая ще попитате: а какво да четем бе да те е́ба?
Щом питате, значи нещата наистина отиват на зле.
Автор: Райко Байчев
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от АКТУАЛНО:
Гответе се! Иде новият Спасител, новият вожд и учител
Как сглобката да оцелее - план Б
От ротация към война: Какво предстои между ГЕРБ и ПП-ДБ?
Защо се разпадна кабинетът? Не ви трябва жокер - причината е ясна
Путин и атаката в "Крокус Сити Хол": Твърда ръка – мека китка
Извинете се, помолете се и ще имаме премиер. На бял кон!
Евроатлантизмът е в опасност! Само Феномен може да го спаси
4 мига от Бойко-Габриеловия преврат, наивния дилетант Киро и чорбаджи Пеевски
"Никога повече мазно кафе": Как сглобката може да се сборичка за общо въодушевление
Редактор:
Райко Байчев
Етикети: Викторио Александров медии