Минута е много за депутатските усилия

Този парламент чупи всички рекорди по мързел. Не се знае дали от свикването му до днес му се събират 8 работни часа. Сигурно има добри математици, които биха сметнали колко струва на хазната само да се закарат до местоработата величайшите цветове на нацията. И не само това - кой простосмъртен може да си пусне почивен ден за Рамазан, ако не е мюсюлманин?

Да вземе една приблизителна депутатска заплата, примерно 10 000 лева. За 20 работни дни, а те рядко са толкова, си е по 500 лева надница. Ако тази надница я заработиш за половин час, тя ти става като на Илон Мъск. Че кой няма да иска такава служба?

Скоро ще се събират, колкото да ударят звънеца за начало и след малко да го ударят за край. Може и минута да им е много за положените усилия.

Народът чака бюджет, чака закони, чака някой да изпълни поне едно от предизборните обещания. Но уви, ще има да си почака - пак е набутал в парламента хора, които си играят на кукли и парцалки и просто не ги е еня за обикновения човек, който живее в мизерия, за да им плаща огромните заплати.

Нахалството си има граници, но българинът явно е широко скроен. Твърде широко, щом позволява парите му да се харчат по такъв начин. Защото не става дума само за сегашния парламент, а и за повечето от тях в последните години. Идват на работа, стъкмят някакво измъчено шоу за драгия зрител и се разотиват по хасиенди, по острови и Бог знае още къде.

Преди доста години имаше други практики, но явно моралът е бил малко по-висок. Когато свършеше дневният ред за деня, за да не се губи парламентарното време, вкарваха точки от дневния ред за следващия ден. Това е нещо толкова елементарно - продължава се по вече разписаната програма, пък докъдето се стигне. Сигурно е достатъчно само председателски съвет да се свика. Пък ако трябва, може и заветният правилник да се промени, не е свещен скрижал все пак.

Основно трябва да се реформира институцията Народно събрание, за да бъде ефективна. Но всички добри идеи, давани от гражданите, бързо се завъртат като популизъм и се профанизират. Например идеята да се намали броят на депутатите. 120 или дори 100 са напълно достатъчни. Има достатъчно развити страни, от които можем да вземем пропорцията за представителност. Но какво се случи с тази идея? Завъртяха я някакви хора преди време, поолигавиха я медиите и потъна завинаги.

Друга добра идея е да се заседава на сесии. И до днес си съществува това в други страни, където народните пари се харчат отговорно. Събират се за месец, бачкат от зори до здрач и се разотиват. После се събират пак след 3-4 месеца и пак здраво работят, за да оползотворят всеки час. Сега сесия е само проформа название, а си е имало зимна и лятна - не се е заседавало нонстоп, защото са се пазели парите за по-важни неща - болници, училища, пътища...

Тук и сега не е възможно да стане така, защото стотиците калинки, изпълзели със зор от малките си градчета, които ненавиждат, напират да се заселят край жълтите павета и да станат по-по-най. А парламентът дава идеалната възможност да го постигнат. Пък който успее и до Брюксел да се добере, берекет версин.

Никаква полза няма от това нашествие. Освен за тях самите.

Ето защо работата за Народното събрание трябва да е безплатна. Или с минимално заплащане. Или пък да си плащат мераклиите директно в хазната, за да седят на банките, където са седели истинските строители на съвременна България. Тогава ще се види кой работи на ползу роду и кой дърпа парче от баницата, щото не знае друг начин да изкарва пари.

Само си представете - ако депутати плащаха от собствения си джоб парламентарното време, а не от нашия, биха ли се разотивали половин час след началото? Като си платиш, искаш да седиш до края, колкото и да е тъпо шоуто. Но като ти плащат - що да не уважим братята мюсюлмани и да си почиваме в петък?

Милионите, хвърляни за депутатски заплати, са money for nothing. Това може и трябва да се промени. Но не като се даде цялата власт в ръцете на един човек - не, този вариант е за страни като Русия. У нас парламентарната демокрация, колкото и да е компрометирана в последно време, е единственият подходящ вариант. Само трябва да се спре кранчето с парите, течащи към един ненаситни многомандатни портфейли. Те могат да бъдат давани на експерти, които да правят законите и това да им е работата, а не със законотворчество да се занимават дилетанти - резултатът е налице. Преправят се дори "шедьоври", приети в един и същи парламент. Нещо като ремонт на ремонта. И не е само по "Графа" и по пътищата - навсякъде е.

Може издръжката на Народното събрание просто да поевтинее, ако не искаме съвсем да хлопне кепенци тази институция. Защото широко скроеният българин, когото вече споменахме, е кротък до един момент. Като му падне пердето, ще отвее цялата система и депутатските облаги дори ще бъдат само странична щета.

Автор: Стефан Стефанов