Моята лична стратегия за детето

Ден по-рано от онзи ден, едно дете загуби живота си. То беше хвърлено от мост при Габрово – от де факто пастрока си. Проверих – той не е гей. Не е норвежец. И норвежки гей не е. Той е българин – с присъда заради това, че намушкал двама цигани. По съвременните български Facebook стандарти с тази биография може да го наречем дори патриот.

На такива патриоти не бива да им се вземат децата, ако са в "риск от увреждане", "риск от изоставяне", "емоционално насилие" или "бедност". Това го искат хора, които се пишат за патриоти – пазят българщината, с автопоходи на хоро.

Съжалявам, не съм съгласен. Никога няма да бъда съгласен безмерната глупост, разпалена от първичен страх, да бъде еталон за поведение. Докато сивото вещество в главата ми помръдва, няма как да се съглася – особено с аргументи кои закони не трябвало да се променят едикак си, след като такива предложения дори не са официално оповестени. Официално значи писмено, качено в публични източници - сайтът за обществено обсъждане на закони, норми и стратегии към Министерския съвет, официалните сайтове на министерства и общини.

Едно дете загуби живота си само тази седмица, защото продължаваме да отказваме да мислим върху това, което всъщност е голям проблем. А със сигурност за България далеч по-голям проблем от търсещите да насилват деца норвежки гейове са чисто по патриотично българските насилници като този от Габровско. Или като Викторио Александров, който застреля невръстното си дете и жена си. Или като още много такива случаи, в които не се стига до медийната среда просто защото още не става въпрос за убийство - "само" за насилие, физическо и психическо. Борете се сега с вятърни мелници, уважаеми "патриоти" - но без мен! Моята стратегия няма да е да правя като вас. И със сигурност ще искам когато за дете се отнасят "риск от увреждане", "риск от изоставяне", "емоционално насилие" и дори "бедност", то да бъде защитено! Всъщност повече - ще се боря за това според силите си!

Автор: Ивайло Ачев