МОН - този двойкаджия рецидивист

Ами да, то и без това образованието си е винаги някак между другото, та какво да се изненадваме от такава новина.

Но вместо един випуск двойкаджии е по-правилно да кажем, че няколко ръководни екипа в МОН са такива. Двойкаджии рецидивисти, които не се знае какво точно работят, най-вероятно усвояват проекти, но резултатите от матурите са тотал щета.

Тези оценки са толкова красноречиви, че каквито и оправдания да се изсмучат от пръстите, нямат тежест. И отговорността си е изцяло на институцията, която ръководи българското образование. Тя очевидно не се справя - вече поне двайсетина години. Да не говорим, че няма държавен зрелостен изпит без грешка в задачите. И както си е практиката у нас - наказани също няма.

Държавната политика в просветната сфера е толкова сбъркана, че е цяло чудо въобще да има оцелели, тоест - що-годе грамотни деца. Доколкото ги има, причината най-вече е в баби - учителки или майки и бащи - четящи хора. Семейството се оказва единственият остров, на който един подрастващ може да бъде успешно образован. Не говоря за възпитание - то си е исконно задължение на родителите. Говоря за знания, каквито българското училище очевидно не дава в нужната степен.

Навремето се смяташе, че причината е само в ниските учителски заплати. Днес те съвсем не са ниски, а грамотността продължава да пада все по-надолу. Истината е, че самите учители са доста претоварени с документация и бюрократични дейности, което е чисто безумие. Не по-малко безумие е и матурата за четвъртокласниците. Някои родители си вземат отпуск, защото детето им не се справя и трябва да му помагат. Лично познавам семейство, което в една година имаше и четвъртокласник, и седмокласник. Тази епопея беше основно перо в семейния им бюджет за годината. Уроци, курсове, време, време, време...

Така наречените експерти в просветното ведомство да вземат да се събудят. Да си дадат сметка, че скоро институцията им ще бъде напълно излишна. Също като вица от соца. Отишли учени при бай Тошо и му предложили да се създаде министерство на океаните. "Ама ние нямаме океани", казал той. "Ами то и финанси нямаме, пък си има министерство", отговорили те.

Очевидно е дошъл моментът да се разруши старото, защото не работи. Дали пък не е точно сега времето за коренна реформа в тази система - докато имаме премиер академик?

Нещата са много прости - когато една система не върши работа, се сменя с друга. Въпросът е дали политиците, заети с боричкания и с това да ни обясняват как другият е олигофрен, дали тези титани на мисълта се вълнуват от цели випуски с двойкаджии?

Тези разсъждения, за съжаление, нямат оптимистичен финал. Може би бъдещите поколения политици ще се погрижат по-добре за бъдещите поколения ученици.

Автор: Стефан Стефанов