На българина не му пука за църквата. И това е чудесно

Или иначе казано, за българина е валидно състоянието "вярващ, но не религиозен".

И това е чудесно.

Атеистите са по-интелигентни от религиозните хора

Нов британски мета анализ (статистически анализ на комбинираните резултати от множество научни изследвания) на 63 проучвания установи з...

Прочети повече

Има хора, които смятат, че кризата на християнската принадлежност у нас е причината за проблемите ни като общество. Такива хора има и във властта. За, справка, вчера коалиционните партньори на управляващите - "патриотите", поискаха вероучението да бъде върнато в училище. Така сме щели да цъфнем и да вържем, да ликвидираме агресията, безпътицата и бездуховността.

За щастие, досега българският народ успява да удържа подобни глупости далеч от себе си. Защото българинът винаги инстинктивно е знаел кои са истински важните и ценни неща и кои са налагани догми, с които е свикнал, но които не припознава и от които няма нужда.

Време е всички, на които не им е ясно, да разберат в коя държава живеят. Българският народ никога не е бил религиозен. Той винаги е вярвал в свой собствен Бог, сила, енергия, която разбира по свой начин и която уважава по свой начин. Той няма нужда някой поп да му казва как да почита това, в което вярва, и как да го приема. Българите не ходят на църква, защото нямат нужда от доктрина, поставяща им правила, ограничения и наказания. Нямат нужда да ги обявяват за грешни, задето не влизат в храма, не постят, не се женят "пред Бога" или не кръщават децата си. Защото знаят, че не са грешни и че спазват всички "божи заповеди" не защото ги пише в някаква книга, а защото това са универсални човешки ценности, в които са вярвали хората преди 10 000 години и в които вероятно ще вярват и след още 10 000 години.

Българинът не е оцелял благодарение на религията си. Оцелял е в тъмните периоди на историческата си съдба благодарение на вярата си - на онази вяра, която иска да почита както чувства за правилно, без да бъде ограничаван нито от свои, нито от чужди, и която е поставила в центъра си доброто, обичта и свободата. И това няма нищо общо с църквата. Тя е могла да помага, но никога не е била основен двигател на българския дух.

В Библията има повече насилие, отколкото в Корана

Анализ на казуса дали в Корана има повече насилие, отколкото в Библията, заключи, че случаите на убийства и разрушения се срещат по-чес...

Прочети повече

Този дух има нужда от своите корени и от вярата "по свой начин". Българският народ винаги е бил особен и своенравен. Много неща правим наопаки, напук, наобратно на всички останали. И това не ни пречи, защото следваме себе си и знаем, че така е правилно. Дори такава мощна машина като църквата е трябвало да се съобрази с чепатия ни характер и, за да има шанс изобщо да бъде прието, християнството се е принудило да признае и инфилтрира всичките ни "езически" традиции и ритуали, които правят българското православие уникално.

И това е чудесно.

Ето защо резултатите от проучването не трябва да ни изненадват. Народът ни винаги е разбрал, че вярата е нещо лично и се е дистанцирал от религия, която приема, но която не прегръща заради опитите й да сложи рамки на душата му, и от свещеници, много от които са се доказали морално недостойни.

Няма по-верен ход от този да продължим да следваме себе си и ценностите, които сами усещаме за важни, и да научим и децата си на това. Този избор сме направили отдавна и с него можем само да се гордеем.

Автор: Десислава Любомирова