На небивалицата краката са къси

Едно от най-дразнещите, даже вбесяващи от гледна точка на мирогледа ми неща е, когато някой лъже грозно, когато ме лъже в очите. Такова качество в особена степен го имат политиците – българските се отличават, разбира се, защото са си наши, родни.

Още: Най-добре е да извадим г-н Тошко от контекста и да приключи тази мъка

Още: Оставка, оставка: Политиката ни е за дебелокожи дебили и блатни обитатели

Да погледнем малко от вчерашния ден за дневната доза дразнене. Първо – по две телевизии кметицата на София Йорданка Фандъкова и дясната ѝ ръка Елен Герджиков много убедено обясняват как презастрояването може да бъде преборено само с подробни устройствени планове (ПУП) и друг начин – йок! Нито дума обаче, че например един от знаковите случаи в София на опит да се строят 40 и кусур етажа в "Стрелбище" в момента се крепи точно на неодобрен ПУП от общинските власти! Там това е решението да няма презастрояване – ама сигурно е изключение. Да не се загледам само да потърся и други такива изключения, че от изключение на изключение ще стигнем до закономерност.

След градската среда, да погледнем и престъпната. В парламента вътрешният министър Младен Маринов обясни как МВР контролира шофьор с 15 доказани нарушения, който прегази човек онзи ден. Да разбираме ли, че ако не беше МВР, щеше да прегази повече от един? А може би нямаше да прегази нито един, защото при някое от предишните нарушения някой щеше да си е изпробвал здравината на обувките в него?

Когато разни хорица разправят небивалици, можем да махнем с ръка и да се позасмеем. Но когато ги разправят хора, от които зависят някои неща, минимум е редно да бъде публично посочено! А най-добре въпросните хора да понесат отговорност – политическа поне!

Още: Прахосват нашите пари и то милиони, а дори не ги виждаме: Що е то?

Още: Въвеждаме нов лев: Исторически спомени от недоразвития български социализъм*

Автор: Ивайло Ачев