Историческо. Фанфари, хлипания, сълзи. Приехме еврото демек – вече сме във финансовия рай на Европа. Дали е рай или не е обаче всъщност зависи в голяма степен от нас самите. Защото Господ, а и еврозоната, дава, но в кошара не вкарва. С други думи – дава възможности, но ако ние спим и ги пропускаме, рай няма да има. Моето лично мнение: по-добре да сме на борда на големия кораб, който е по-устойчив при големи кризи, отколкото да стоим отзад в малка лодчица и да се надяваме да ни вземат на буксир, когато морето стане бурно.
Историческите работи са или хубави, или лоши. И в двата случая обаче влияят пряко на ежедневието ни. И тъй като достатъчно се изтръби за еврозоната и влизането ни, връщам лентата към ежедневното. По-точно към два момента от това ежедневие, които четвъртото правителство на Бойко Борисов и първото на Делян Пеевски ни готви - и оправданието за тях е свързано с еврото:
1. Първи момент – Проектът за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Уж идеята е да не се допусне спекулата. Обаче докато мъдрили мъдрите държавни глави-експерти и измислили четири варианта. И познайте – най-хубавият според тях вариант е точно този, който може да стане и най-лош. Може – не е задължително, така казват – Още: "Самосаботаж за еврозоната": Кабинетът признава, че цените може да скочат с нов закон
Най-общо казано, идеята е да напишем колко най-голяма надценка може да си слага всеки по веригата производител – преработвател – дистрибутор – търговец. Похвално обаче са се сетили пишещите, че като нищо злият гений на Бай Ганьо би реагирал на такива правила така: Всички правим цените според тавана, независимо как всъщност са в момента! И няма значение дали при всички обективни пазарни фактори цените всъщност ТРЯБВА ДА СТОЯТ под тавана – повече или по-малко?! Или дори по-наглия вариант на Бай Ганьо: Крия съответните продукти, създавам повишено търсене, цената се вдига и тогава пускам на пазара. Този номер в исторически план е толкова често игран, в толкова различни държави и толкова епохи, че се нарежда сред най-старите номера на света. А понеже отново и отново се намира КОЙ да бута така, че да предизвика нова пиеска на номера, той продължава доказано да не се изтърква – доказано от времето.
Не изключвам на законодателите ни толкоз да им е акълът, та да мислят пак да проверят дали пък неизтъркваемият номер не се е изтъркал. Но не изключвам и просто някой да е решил да поспечели от спекула, да се отчисли където трябва и като залепнем стабилно на горещия котлон, за да се уверим в очевидното - че не трябва да пипаме горещ котлон, да изключим печката – правим промени в закона или нов закон и готово. Хем и работа за депутатите да има!
Всъщност има важна подробност – в законопроекта пише, че задължените лица от страна на бизнеса са ограничени до предприятия с годишен търговски оборот над 30 млн. лв., което изключва всички микро- и малки предприятия. Значи ако някой ще се отчита някъде, ще е по-едрите, които повечко могат да дадат.
Който и да е вариантът на намерението за това "законодателстване", този законопроект е исторически - защото с Вариант 3 в законопроекта по същество правителството ни открито се съмнява, че държавата ни може да осъществи необходимия контрол, за да не се тръгне към рисковото т.е. лошо развитие - уеднаквяване на цени по таван, убиване на конкуренция, повишение на цени на някои продукти, които сега са с ниски надценки, криене на стоки и формиране на (изкуствен) пазарен дефицит, който да оскъпи всичко.
СНИМКА: iStock
2. Втори момент - от даване на пари явно има нужда. Държавата пак има нужда от още пари - да взема, да ѝ дават. Защото ако нямаше, нямаше и да трябва законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет през тази година. С други думи – актуализация. Актуализацията вече е внесена в парламента – малко преди да го приемем това евро бленувано.
Какви са идеите за актуализация? Първо, да затегнем още повече условията да даваме пари на общините. Второ, да можем по-лесно да вземаме от техните пари. Държавата да не дава и да взема по-лесно. КОЙ е държавата, няма да обяснявам. Няма да обяснявам и, че държавният бюджет за 2025 година го приехме в края на март, сега е юли и сме на темата "актуализация" – Още: Актуализация на бюджет 2025: Пари ще бъдат търсени от познат източник
Учил съм, че на Запад – там, където е еврото и където ние сега стигнахме – държавата се гради отдолу нагоре. Така се строят и къщите. Общините са най-малките структури на държавата, обаче всъщност са най-важните – те са тухлите на всяка държава. Хубаво тухли - здрава държава. "Гениалната" идея на нашата "държава" обаче сега е да може да ги източи – защото нали не си мислите, че има много общини в България, които да нямат дългове. А точно по тази линия държавата (КОЙ) се готви да взема – маха ограничението колко от приходите за покриване на минали дългове на общините могат да се наливат в "държавната хазна" всяка година. Като няма ограничение, значи държавата може да вземе всичко. И добре знаем откъде ще почне да взема – от тези общини, където кметовете (и общинските съветници в мнозинство) не слушкат Партията! Така де, демократично формираната управленска коалиция, в която изобщо няма никакво Корпулентно влияние. Феноменално чисто е всичко!
Ей такива ежедневни моменти ни готвят да изживеем в България. Не евро, ами галактическа марка да ни стане валутата, това няма да се промени, ако не го променим ние. И ако не видим по-далеч от носа си, забит в поредната картинка или клипче за дебили в социалните мрежи.
Автор: Ивайло Ачев
