Щом не ни пука за нашите деца, за какво ни пука?

Понеже всички говорят как коронавирусът ни (на)карал да се променим, аз ще опонирам – нищо подобно. И най-пресният пример е много прозаичен – този за бъдещето на нашите деца.

Вчера, 1 юни, точно на Деня на детето, десетина родители, на които отдавна им е писнало, поискаха сметка на Столична община за липсата на детски градини в София. Десетина – при положение, че тази година над 7000 деца, които трябва да отидат на градина, няма да могат да помиришат дори общинска такава! И с всяка година в София става по-зле.

Какъв беше резултатът – родителите ги прие отговорният за тази дейност зам.-кмет Тодор Чобанов и те излязоха с разказ как имало разбиране и можело да се говори за парично обезщетение за тези, чиито деца са зад борда. Но после Чобанов каза друго – пари няма. За заплати за общинарите има ли?

Пари няма! Детски градини няма! Общински терени има ли? За четири мандата начело на София, ГЕРБ колко детски градини направи на общински терени и колко общински терени даде/замени за всякакви други, много "необходими" строежи? Четири мандата – това е достатъчно време и за слепците да видят, че Борисов плюс Фандъкова не просто не решават един от най-важните проблеми на този град, ами той се задълбочава! При това в държава с такава демографска криза, каквато има на много малко места по света!

Те няма да се променят. А ние? Все така слепци ли ще си останем? Все така ще се спасяваме поединично ли? При 7000 деца пред Столична община трябваше да има 14 000 родители. Но няма. Какви хора сме, щом и за децата ни не ни пука? Май като Васил Божков, който така живо интересува мнозина – докато беше в кюпа, не можеше да му видиш носа, но когато го фраснаха стана пръв борец за справедливост. Е, не се безпокойте, всички рано или късно ще ни фраснат – стойте си тихо в ъгъла да чакате справедливостта.

Автор: Ивайло Ачев