Тежка е царската КОРОНА

Интересен факт от националния живот, който изненада много българи обаче, че оказа откритието, че имало Фонд на фондовете. Чудя се, тогава защо не може да имаме министър на министрите и председател на председателите, кмет на кметовете и президент на президентите, например? Какво още научихме от короната? Разбрахме, че тя тая корона май, май не корона, ами са рога. Колко сплотени станаха жителите на блокове и кооперации. Съсед на съседа помага, а комшийката при нужда винаги ръка протяга. Кризата с коронавируса показа рогата на много българи, спотайвали се кротко досега.

Жените-лидери се справят по-добре с корона кризата

Ангела Меркел в Германия, Джасинда Ардърн в Нова Зеландия, Санна Марин във Финландия... В периода на пандемия в техните страни се наблю...

Прочети повече

Всички станаха бунтари и тропнаха с ръка по масата, заявявайки, че им се нарушават права. Тук ще намеся призивът на волния Волен християните да излязат масово по Великден. Може би, смелчагата прилага стратегията на упорството - когато кажеш на едно дете "не прави това", то прави точно обратното. Ето, човекът искал да помогне - "излезте", всъщност, сигурно е означавало "стойте си вкъщи". Сега очаквам от него, след всичко станало, да определи масовото пътуване на гражданите, въпреки забраната, за масирана организирана терористична самоубийствена атака.

Ние, българите, сме царе във всичко. Умеем отлично да се самозалъгваме, да се самобичуваме, да се самонаказваме. И го правим мазохистично, сякаш с удоволствие. Никога не падаме по гръб и не признаваме вината си, не се подчиняваме, не приемаме правила и норми. Ей така - за спорта. Защото царете винаги са прави. Еми, не е лесно да си цар. Както знаем, тежка е царската корона. Толкова тежи особено сега, когато се напъваме да измислим все по-нови и нестандартни идеи как да се самопрецакаме. А причината - защото цялата нация страда от едно общо заболяване - неземното самочувствие от величието да си носител на КОРОНА(вируса).

Автор: Моника Георгиева