Инфантилните предизборни кампании се раждат най-често от хора с добри намерения. Те не страдат от недостиг на ентусиазъм. Всичко започва така: няколко души се събират заедно и възкликват "Хайде да измислим нещо свежо".
Най-напред отмятат идеите, които не са свежи и имат дъх на напоена с цигарен дим и провалени надежди ламперия в партийна централа. Това елиминира 90% от възможностите. После някой разглежда какво се прави навън - най-често в Щатите. Намира няколко находки и решава да ги контрабандира и опакова като свежи идеи. Тук винаги работи дефектът по пренасянето: никой не отчита, че свежата идея на българска почва има същото бъдеще, каквото засаждането на тропически плод във Видинско има в земеделието. После от кумова срама някой добавя към чуждестраната свежарка някакъв "туист" (така го назовава пред другите, затова го пиша по този начин), а четвърти я понаглася така, че да пасне на "нашите избиратели".
Финалът на свежарката е предизвестен. Накрая всичко звучи като превод на Васил Кожухаров - тоест едно велико разминаване между западното и българското, което ни разсмива тъкмо защото е породено от искрения стремеж да се сближат.
Свежото представяне на Гюров и Кандев като персонажи от Боен клуб, свежото представяне на Кандев като Терминатор, не изглежда като създадено точно в президентски и партиен щаб, доколкото идва от вайръл страници. Но тъй като всяка партия има обръч от инфлуенсъри, с която работи в синхрон, бройте го създадено пак на партийно ниво. Тук истинският фен на "Боен клуб" не може да не се хване за слепоочията. Точно пък антисистемният ъндърграунд свят на бойните клубове да послужи за референция към церемониалния президентски пост и властовия брокат, който се сипе по него... Между другото, навремето Волен Сидеров така се рекламираше за изборите - с боксови ръкавици. Но когато е друг човек е смешно, а когато е нашият човек е свежо. Втори, но още по-съществен проблем е, че от малкото живи интервюта на Кандев в студио общо взето си личи, че не е много членоразделен. И по всичко личи, че цялата кампания наистина ще се изгражда около това, че Гюров е симпатичен и гледа с добро, а Кандев е симпатичен и гледа лошо. Тоест умишлено и двамата са избутвани в анимационно-инфантилната посока, понеже... Всъщност защо наистина? Защото някой е измислил нещо свежо?
От другата страна на барикадата Илияна Йотова едва ли ще се откаже от друг аспект на инфантилното: умилителното нищоказване. Това е социалистически жанр, получил демографски удължител през целия преход и все още радващ се на успех. Стратегията е: не произнасяш нищо съдържателно, но умиляваш именно по тази причина. Защото напомняш за времената, в които политиката хем е навсякъде, хем нищо не казва - а това всъщност внушава, че си в добри ръце. На умилителния политик може да се разчита. Той разбира, че не бива да ни натоварва с политическа конкретика и поставя в центъра на обществения договор умилението. Йотова общо взето се опитва да създаде впечатлението, че да бъде избрана е нещо, което се подразбира - и остава само да го подразберем докрай.
Иван Христанов - друго лице от билбордите - изглежда като борбен човек. Той бе първият, който разгада мистерията "Петрохан" и веднага разбра кой кого е убил и защо. Само два дни след смъртта на жертвите Христанов вече бълваше дузина клипове, в които открито твърдеше, че това няма как да не е работа на мафията и общо взето беше разгадал трилъра докрай - в серия от зашеметяващи разследващи рийлове. Подобна бурна скорост на преценката и желанието на всяка цена да се харесаш със сигурност няма общо с юношеската припряност...
Забравихме ГЕРБ, а не бива. Там по всяка вероятност ще излъчат свой кандидат, но ако сте попадали (против волята си) на кадри от конференцията им, ще се озовете в инфантилно-училищна атмосфера, която по нещо прилича на 15-ти септември. Взаимно нежелание на всички да започват годината, предвид катастрофата от миналата, но и празно самонадъхване, че нещата ще станат, защото всички се намират пред класната. Кой да бъде кандидатът обаче, когато всички са амортизирани от поне едно десетилетие? И когато последният опит с Антон Хекимян за кмет завърши трагично?
Предстои да разберем - само да се изредят още няколко свежи идеи и кандидати. А на нова година - нещо свежо, как.
Автор: Райко Байчев
