Въвеждането на финансовия модел на делегираните бюджети в образованието безспорно реши някои сериозни проблеми на системата. И още по-безспорно създаде други.
Сега, когато новата власт обяви амбицията си да смени този модел, е повече от необходимо уроците от миналото да не бъдат забравяни, за да се избегнат вече допускани грешки, но и в същото време да се направи опит за унищожаване на пороците на съвременното училищно образование.
Преди: "Пари за близките до властта"
Системата, предхождаща "Парите следват ученика", се характеризираше с проблемите на политическите и лични протекции на местно ниво. Директори, които бяха в близки отношения с кмета, заместник-кметовете или влиятелни общински съветници, редовно получаваха повече средства за ремонти, извънкласни дейности и материална база, защото те се разпределяха на общинско ниво.
В края на годината общините преразпределяха средствата. Бюджетите на икономичните и добре управлявани училища често се орязваха, за да се покрият дълговете на лошо управлявани училища, чиито директори имаха политически протекции, или пък да запълват други "дупки" на местно ниво.
Нямаше особено обективна формула - преговорите за бюджет приличаха на пазарлък между директора и финансовия отдел на общината. Колкото по-напорист или "удобен" беше един директор, толкова повече пари осигуряваше.
Делегираните бюджети решиха успешно този проблем, въвеждайки финансиране по ясна формула.
Сега: "Учениците са недосегаеми"
Когато обаче парите започнаха да следват ученика, те го превърнаха в свещена крава. Язвата, разяждаща съвременното българско училищно образование, се нарича "недосегаемост на учениците".
Днес, за да не губят пари, директори издават неформални заповеди и оказват брутален натиск върху учителите си да не упражняват правата си по отношение на слабите ученици. Неграмотни, нагли и мързеливи младежи продължават безпрепятствено през различните етапи на обучение, защото на учителите им е забранено да им пишат двойки и да ги оставят да повтарят клас. Дори оставянето на поправка е битка, която удържат само най-отдадените и калени психически и емоционално преподаватели, за които моралът и справедливостта са въпрос на чест.
Другият проблем - с дисциплината, избуя също благодарение на новата система. Днес училищата са зверилник, в който кротките и неконфликтни деца пристъпват със страх. Те и родителите им се чувстват безсилни, защото никой не е склонен да изключва бързо и ефективно доказани агресори и насилници.
Още: Край на делегираните бюджети: Общините искат училищата да се финансират по нов начин
На Запад взимат "bullying"-а много насериозно и са въвели редица мерки срещу ученици с агресивно и проблемно поведение, защото цената на агресията е страшно висока и се измерва в човешки животи. У нас явно не сме дорасли до подобен извод. Или просто парите са по-важни от ученика.
Изключването на агресивен ученик е цяла епопея, от която оцеляват само най-мотивираните родители на жертви. Жертви, които през цялото това време живеят в страх, стрес и унижение. Защото днешното българско училище е допуснало като норма вместо да страдат агресорите, да страдат кротките деца.
Това трябва да спре, защото в момента училището в България е мъчение за всички - и за учениците, и за родителите, и за учителите.
Има крещяща нужда от мерки за подобряване на дисциплината и овластяване в по-голяма степен на учителите. Парите трябва да спрат да следват насилниците, за да престанат те да тровят живота на всички.
Без прибързана радост
Изкушаващо е да се подходи с радост към новината за смяна на модела "парите следват ученика". Истината обаче е, че няма причина за подобен ентусиазъм. Чакаме правителството на Радев да обяви с какво ще бъде заменена съществуващата система на финансиране и сега всички гадаем предпазливо. Защото, когато едни проблемни политики се променят, гаранцията, че ще се заменят от нещо по-добро, поне в България не е желязна. Стара е народната мъдрост, че винаги може и по-зле.
Прокрадна се тезата, че парите ще зависят от резултатите и качеството - какво означава това?
Към настоящия момент "качеството" на образованието у нас не може да бъде измерено обективно по никакъв начин. Няма критерии и няма стратегия за това. Няма и доверие в методологията. Националните външни оценявания в този си вид и с това изпълнение не могат да бъдат никаква отправна точка. Така че предстои да видим как точно си представят управляващите оценката на резултатите.
На фона на цялостната икономическа и бюджетна политика на правителството е важно и друго - да не се окаже, че ремонтът на модела е параван за намаляване на парите за образование.
Лесни решения за промяна на схемата на финансиране на образованието няма. Нито у нас, нито в чужбина има модел без компромиси. Дано веднъж поне управляващите осъзнаят, че всемирната мъдрост не започва от тях и няма вероятност да открият топлата вода. И да се запитат как са си решили проблема в другите европейски страни, към които се стремим като качество на образованието и като икономическа мощ. И заимстват нещо от добрите и смислени практики. Защото след броени дни излизат новите резултати от PISA и след това пак ще се чудим защо сме на опашката по функционална грамотност и как така другите успяват да обучат мислещи и адекватни млади хора, а ние още се надяваме религията да ни посочи верния път.
Автор: Десислава Любомирова
