За МОЧА, за геноцида и за изтриването на историческата памет: Рецепта за лош живот

Когато дойде полицията и огради паметника с официални аргументи за състоянието на паметника, едва ли някой повярва на тях. Кристално ясно е, че този паметник се използва за пропаганда и от двете основни страни в политиката – дясното и лявото. Въпросът обаче е, че така се отклонява вниманието от основното – на какво е символ той. И тук вече ще ви изненадам – това е символ на незнанието, което води към повтарянето на едни и същи грешки т.е. към мизерията. Но едно по едно:

1. На какво е символ МОЧА? Повтаряната от защитниците му теза, както и най-разпространената в българските учебници по история от дълго време, е следната – победата над хитлерофашизма. Само че това може да бъде оспорено и то не само с исторически документи – не защото не е вярно, а защото изобщо не е пълната картина т.е. това е само част от нея. Няма да навлизам в това поле, защото ще бъде разводнено основното. Ще кажа само следното, което е неоспоримо като факт за мен – МОЧА е символ на победата на идеология (комунизма), която е родила ГУЛАГ, над идеология (националсоциализма/фашизма), която е родила Аушвиц и Бухневалд. Който иска и може да избира между две фекалии – да действа.
2. Тук веднага идва напомнянето – претендиращата за най-велика демокрация държава в света, а именно Съединените щати, се е родила върху гробовете на индианците. Ни повече, ни по-малко това, което се случва от откриването на Америка от Христофор Колумб, за мен е геноцид, продължил в продължение на векове. Тоест вече имаме ужасното общо между трите основни идеологии (философии), оформили съвременния свят през последния век, а именно масовото избиване на хора. Повтарям - това е характерен плод и рожба на три отделни философии (идеологии) за живот и системи за държавно управление – комунизъм, националсоциализъм (обединяван в едно с фашизма) и демокрация.
3. След като всички режими избиват поголовно неудобните им, тогава всички са маскари – нали така? Всъщност тук е разковничето. Въпросът обаче е след тези ужасяващи грешки коя философия/идеология осъзнава какво просто НЕ МОЖЕ да се случва. Дебела червена граница и точка - ако я преминеш, рано или късно си плащаш. Изрично казвам философия, не режим на управление – защото един режим може да претендира да следва дадена философия, но всъщност да прави неща, които хич и не отговарят на нейните принципи.
4. От трите изброени философии според мен поне е крайно ясно коя е осъзнала, че човекът е на първо място – съвременната демокрация. Точно тя е стигнала до положение на разделение на властите (законодателна, изпълнителна и съдебна), за да могат те да се контролират една друга и да не се допусне под предлог "държавата е на първо място“ хората да страдат. Защото хората са държавата, не обратното! За нацизма и фашизма няма изобщо да обяснявам какво поставя на първо място, обидно е даже – ще кажа само, че моето категорично мнение е, че тази идеология изобщо не се възражда сега. Виж комунизмът се опитва – но в уродливото си философско направление, наречено тоталитаризъм. Това направление, според което държавата е пред човека. И това направление, в което е узаконено да е така – на теория. На практика обаче всъщност Вождът, Царят, Президентът, Шефът е този, който е пред всички, докато се прави на загрижен за останалите, които всъщност са държавата, а през това време ги експлоатира най-безогледно, защото така е овладял всички уж обществени лостове за гаранция за справедливост (армия, полиция, служби за сигурност, прокуратура, съд), че става само това, което той каже. Най-яркият съвременен пример е Владимир Путин – достоен наследник на Йосиф Сталин, който е името, което всеки с малко знания се сеща, когато кажем ГУЛАГ.
5. Демокрацията обаче не е перфектна, даже е далеч от това – ако беше перфектна, нямаше да съществува явлението "корупция". Точно то я изкривява, точно корупцията прави така, че инструментите за осигуряване на благоденствие на хората почват да работят за осигуряване на благоденствие само на някои хора – като при комунизма-тоталитаризъм. Но има една съществена разлика – при истинската демокрация (за истинска демокрация приемам тази, в която не е допуснато пълно припокриване и зависимост на трите власти от един властови център) има някакъв, да го наречем малък шанс по мирен път да се променят нещата. Дали ще станеш и ти политик, за да се пребориш накъде да гледа управлението, дали ще се бориш в съда – начинът си го избираш и действаш. При който и да е начин, можеш да се надяваш на хубав резултат накрая - след като преминеш вероятно през Ада в борбата си. При тоталитаризма има само един начин да промениш нещата – тръгваш към Москва с частната си армия и не спираш до самия край. Ако спреш, ТАСС ще пише така: Паднал е самолет в Тверска област, Пригожин е бил сред пътниците (ВИДЕА)
6. Сега стигаме до избора как да живеем – дали да живеем в демокрация или в тоталитаризъм. Този избор може да бъде направен съзнателно, когато учим ВСИЧКО за двете философии, за (историческите) грешки на режимите, които са (претендирали да) ги изповядват, както и за постиженията им. Това учене почва още в детска възраст и преминава в младежка. Нека сега всеки каже честно в България как точно учим в училище за демокрацията, за фашизма, за комунизма, изродил се в тоталитаризъм? Колко се акцентира и върху какво, както и с какви акценти, с какви исторически примери, та да научиш и да РАЗМИШЛЯВАШ както за грешките, така и за постиженията на съответната философия (идеология)? Отговори няма да давам – прекалено дълго българското общество преглъща отговорите, които му подава пропагандата, без само да достига до тях.
7. Излъгах – ще дам един отговор. Моят отговор. Той е следният – когато виждаш, научаваш и дори опитваш лично как се живее според една философия (идеология) на практика и как според друга, тогава избираш. Практическият резултат кое е по-добро може да го види и научи всеки, който се заинтересува накъде тръгват да учат и/или емигрират българите от България– в коя посока, към кои държави и места? Може да погледнете и накъде са тръгнали децата и близките на тези, които най-яростно защитават една или друга политика, символ на съответната философия (идеология).

За финал – аз нямам нищо против МОЧА да остане, защото той е паметник. Затова са паметниците – да помним. Да имаме памет, която да ни пази от грешките на миналото. Само че за да помним, първо трябва да научим, за да знаем какво да помним. На първо място – в училище. И то да се научим най-вече как да можем да мислим и разсъждаваме. А за тази цел трябва да имаме добри учители, които да ни предадат фактите, догадките, необоснованите и обоснованите предположения (защото например историята не е математика, в нея много често фактите и твърдите доказателства за нещо са изгубени). И когато това става, ще се научим как да анализираме, как да разпознаваме кое какво е. Не всички от нас, но повечето – след това няма да ни е проблем нито МОЧА, нито паметникът на американските летци. Защото ще знаем какви са най-великите постижения и най-големите провалите на комунизма и на демокрацията, ще можем да оценим и дали провалите са или не са повече от постиженията. Ще можем и да оценим кой накъде върви в живеенето на живота – към осъзнаване на провалите и към възможност да не ги повтаря, към възможност да се бориш да е по-добре, да имаш шанс, макар и да вярваш и да изглежда минимален, или към добре познатото старо, което не само не се променя, ами се и влошава. Тогава вече паметниците ще са само споменът, който не ни кара да ослепяваме, когато уж вървим напред.

п.п. За мен старото е Путин, който е досущ втори Сталин. И МОЧА е символ на това мислене, на тази идеология, на тази философия на живот. За Вас – както прецените. Но преценявайте, след като понаучите и поразмислите - пак по мое мнение, в България все повече хора не просто не го правят, ами и не могат. И вярвам, че това мнение за неможенето в мисленето и в качествените заключения след хубав анализ не е само мое. Четенето с разбиране ни куца и то много: Идеите на Дугин са гавра с жадния за свобода руснак: Говори създателят на "Стража" (ВИДЕО)

Автор: Ивайло Ачев