За свинския геноцид по Коледа

Някой, сравнително наскоро, реши, че е белег на изключително духовно, емоционално и морално извисяване да се откажеш от месото и да караш само на марули.

Изключение правят хората, които, следвайки простата максима, че всеки има своята истина, са решили, че се чувстват по-добре на марули, без да имат нужда да се обясняват и без да налагат вижданията си на никого.

В България обаче има една група вегани-екстремисти. Те правят протести, пускат се голи, оцапани в кръв, и обикалят сутрешните блокове, заклеймявайки народа, че по Коледа извършва "свински геноцид".

За тях щом ядеш месо, значи не обичаш животните, не разбираш вселенската истина и запушваш чакрите си с лоша енергия. Съответно, тяхна мисия е да ни просветлят и да ни убедят да се откажем от тази варварска традиция, за да построим един нов свят на киноа и люцерна.

За добро или лошо, човекът е всеядно животно. Съответно, хилядолетната му история е доказала, че не е щастлив нито само на мръвки, нито само на трева. И не е много ясно защо, ако възприемаме нещо като естествено, някой трябва да ни вменява вина за това.

Правото на избор е свещено. Този, който избира водораслите, не може да съди този, който избира пържолите. И обратното. Защото крайностите обикновено достигат противоположен ефект. И защото се получава така, че уж най-големите борци срещу насилието се опитват насилствено и агресивно да обявят своята гледна точка за еднствено вярна.

В природата има естествен ред и дали на някой той му се струва морален или не няма никакво значение. Сигурно не е много морално тигрите да ядат антилопи, но го правят. Сигурно и антилопите се стресират, сигурно и те не искат да са подложени на геноцид, но така е устроен светът. Срещу природата и себе си още никой не е спечелил битка.

Затова и в този случай, както по принцип винаги, е от изключително значение уважението към чуждата истина. Всеки има право на нея, стига да не вреди на друг. Ние, месоядните, бихме могли да понамалим малко шегите на гърба на вегетарианците и веганите. Те пък, от своя страна, биха могли да разберат, че ние приемаме своя начин на хранене за естествен и имаме право да ядем мръвки по Коледа спокойно, без да ни обвиняват в свиндски джихад. Защото и на нас ни е тъжно за прасенцата. Но какво да се прави...

Автор: Десислава Любомирова