Законно ли е да накажем незаконното?!

Прокуратурата проверява прословутия запис с гласа, приличащ на този на Бойко Борисов и използващ цветни, цветущи и изцъфтели думички по адрес на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и председателя на Надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов. Това каза главният прокурор Иван Гешев.

Само че какво проверява – дали записът бил СРС и дали е манипулиран. С други думи, ако не е редовно СРС, основанието записът да не бъде използван евентуално в съда по закон е налице. Т.е., невалидно доказателство за нередности – заради закона.

От обществена гледна точка обаче въпросите са два. Първо, Бойко Борисов ли говори? Второ – ако отговорът е "да", кога прокуратурата ще му повдигне обвинение за злоупотреба с власт – заради приказките как ще го размаже тоя, "Еврохолд"?

Ако е законно, е притеснително, заяви привечер на 17 юни Борисов, макар че визираше снимките от спалнята му и дали може безнаказано така да бъде сниман. Но по-важно е да говорим за записа! А ако не е законно - за записа говоря, какво е? То и ако е законно, кой ще се притеснява? Точно тук е разковничето – дали законът и моралът в България съвпадат? Съгласно общата теория на правото, то почива на основата на морала като категория, която се променя много бавно във времето. Само че се променя, не е вечна константа. А политиката е отражение на морала – и когато там се правят постоянно неща, които минават безнаказано, се утвърждава новият морал, който законите почват да отразяват.

От двата скандала – със записа и със снимките, Борисов обаче може да почерпи сила. По-точно, от този със снимките. Фотографията как спи предизвиква инстинктивно съчувствие – когато човек спи, е най-беззащитен и е инстинкт да смятаме, че това е състояние, в което никой не бива да бъде притесняван – състояние дори на невинност.

Но остава въпросът – КОЙ? И дали всъщност е само един този, който сега увеличава температурата? Обаче въпросът, който интересува мен, предполагам и много хора, е – ще има ли установяване на факти и справедливост? Не тази, която се лее на пресконференции и брифинги, а тази, която я няма цял преход!

Автор: Ивайло Ачев