Целият свят говори за ебола. А има още толкова други болести, които всяка година отнемат живота на десетки хиляди африканци и чието преборване е много по-тежко.
На 6 декември 2013г. в Гвинея умря двегодишно момче. От ебола. Той се приема за нулевия пациент на епидемията. Смята се, че детето се е заразило от прилеп или маймуна. Семейството му също беше заразено. Оттогава вирусът ебола се разрази и започна да убива всеки втори, който се разболее. Равносметката до този момент: повече от 3000 регистрирани пациенти и 1500 смъртни случаи в Гвинея, Либерия, Сиера Леоне и Нигерия.
Докато ебола набираше сила в Гвинея, в Северна Кения мъж беше приет е болница с висока температура и подут корем. Диагнозата: висцерална лайшманиоза, наричана още "кала-азар". Паразитите инфектират червата и се предават от ухапване от папатациеви мушички. Мислим си, това е един случай, който не си струва да се споменава. Тази болест обаче е много по-разпространена, отколкото ебола. От началото на епидемията от ебола преди осем месеца и половина, около 22 000 души са диагностицирани с висцерална лайшманиоза в Африка. Всяка година по света се заразяват около 300 000 души, и умират приблизително 20 000- повечето, защото не се лекуват.
Преди малко повече от десетилетие, Световната здравна организация (СЗО) състави списък на пренебрегваните тропически болести. В него в момента фигурират 17 заболявания. Те са опустошителни, и то не заради тропическите услови, а заради условията на живот в съответните страни: има много хора, които са твърде бедни, за да се предпазят- те не могат да си позволят да плащат за комарници или да преваряват водата си. Здравните системи на засегнатите африкански държави често са пълни с недостатъци. В някои региони на континента, на 100 000 жители се падат само един или двама лекари. Малкото налични лекарства понякога имат сериозни странични ефекти, а и са твърде скъпи. Често има и проблеми с доставката им. Според СЗО и „Лекари без граници”, тези проблеми не се приемат достатъчно сериозно.
Недобрите условия улесняват разпространението на ебола в Западна Африка. Ако това, например, се случваше в Европа, заразата би била лесна за овладяване. В същото време, вирусът допълнително отслабва здравните системи на страните и убива индиректно тези, които не са инфектирани.
Die Zeit
