Политико цитира Блинкен: Азербайджан може да нахлуе в Армения през следващите седмици

Това показва дълбоката загриженост в администрацията на САЩ относно операциите на Азербайджан срещу отцепническия регион в западната част на страната и възможността конфликтът да се разрасне.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев преди това призова Армения да отвори „коридор“ по протежение на южната си граница, свързвайки континентален Азербайджан с ексклав, който граничи с Турция и Иран. Алиев заплаши да реши проблема „със сила“.

Още: Прочитът на ТАСС: Пашинян гони руските миротворци от Нагорни Карабах

Натиск към Блинкен

В телефонен разговор на 3 октомври конгресмените са притиснали Блинкен за възможните мерки срещу Алиев в отговор на нахлуването на страната му в района на Нагорни Карабах през септември, според източниците на изданието, пожелали анонимност.

Блинкен отговорил, че Държавният департамент търси начини да подведе Азербайджан под отговорност и не планира да поднови  предоставянето на военна помощ на Баку. Той добавил, че държавата вижда възможност Азербайджан да нахлуе в Южна Армения през следващите седмици.

Все пак Блинкен изразил увереност относно продължаващите дипломатически преговори между Армения и Азербайджан пред депутатите от Демократическата партия, сред които представителите Нанси Пелоси и Анна Ешу от Калифорния и Франк Палоун от Ню Джърси.

Още: Ще нападне ли Азербайджан Армения?

Без коментар за разговора

Още двама души потвърдиха, че е имало брифинг за ситуацията в Азербайджан, но не предоставиха подробности.

В изявление Държавният департамент отказа да коментира обаждането, но подчерта ангажимента на отдела към „суверенитета и териториалната цялост на Армения“ и разрешаването на конфликта чрез „директни разговори“.

Решението да се отложи подновяването предоставянето на военна помощ на Азербайджан също е показателно. Всяка година от 2002 г. насам САЩ предприемат мерки, които им позволява да заобиколят разпоредба от Закона за подкрепа на свободата, която забранява на САЩ да предоставят военна помощ на Азербайджан в светлината на продължаващите териториални спорове с Армения. Мерките изтекоха през юни и държавата преди това не е предоставила обяснение защо все още не е поискала подновяване.

Още: Преговори между Армения и Азербайджан ще има този месец - ЕС ще ги помирява

Конгресмен: Алиев ще нахлуе

След брифинга Палоун каза публично, че се притеснява, че Азербайджан може скоро да нахлуе (в Армения, бел. прев.) . „Алиев върви напред с целта си да превземе Южна Армения“, написа Палоун в Туитър в сряда. Той твърди, че „режимът е смел, след като е изправен пред малки последствия“ за нахлуването в Нагорни Карабах.

Военното нахлуване на Азербайджан в този регион миналия месец накара повече от 100 000 етнически арменци, живеещи в Нагорни Карабах, да избягат. Местните лидери капитулираха, като част от капитулацията бе с посредничеството на Русия и се съгласиха да разпуснат своята тридесетилетна непризната държава. Оттогава азербайджанските сили са задържали повече от дузина бивши лидери.

В изявление от 20 септември Блинкен каза, че е „дълбоко загрижен от военните действия на Азербайджан“ и заяви, че „използването на сила за разрешаване на спорове е неприемливо“.

Още: ЕП: Настоящата ситуация в Карабах е етническо прочистване

Но Нагорни Карабах не е единственият териториален спор между двете кавказки страни. Баку предложи маршрут до ексклава Нахичеван, който ще пресече южния регион Сюник на Армения, известен на азербайджански като Зангезур, и ще позволи на автомобилния трафик да заобикаля Иран.

Алиев каза, че „ще реализираме Зангезурския коридор, независимо дали Армения го иска или не“.

„В Армения това се възприема като териториални претенции и искане за извънтериториален коридор“, каза арменският премиер Никол Пашинян в сряда в отговор на нарастващите призиви от Анкара и Баку за постигане на споразумение.

Баку отрича

Още: Politico: ЕС, Русия и САЩ са провели тайни разговори преди операцията в Нагорни Карабах

На границата отдавна има напрежение: през септември 2022 г. Азербайджан започна нападение през границата, за да превземе стратегически възвишения в източната и южната част на Армения. Съвсем наскоро, на 1 септември тази година, трима арменски военнослужещи бяха убити, след като Азербайджан предприе „ответни мерки“ в отговор на предполагаема атака с дрон.

В интервю в сряда Хикмет Хаджиев, старши външнополитически съветник на Алиев, отрече Азербайджан да има каквито и да било претенции към арменска територия. Той каза, че рискът от конфликт е малък, тъй като „последните две седмици бяха най-спокойните седмици в историята на арменско-азербайджанските отношения – вече няма войници в окопите, които се взират един в друг“ след действията в Нагорно- Карабах.

„Азербайджан възстанови това, което законно, исторически и морално беше наше“ със своята самоописана „антитерористична“ кампания в региона и няма намерение да навлиза де юре в арменските области, добави той.