На 28 години Рама Дуваджи ще стане най-младата първа дама в историята на Ню Йорк, след като съпругът ѝ Зохран Мамдани спечели кметските избори в понеделник вечерта. В речта си за победата Мамдани направи специален поздрав към жена си, която стоеше до него. „И към невероятната ми съпруга, Рама, hayati,“ каза той, използвайки арабската дума за "моят живот'. "Няма никой, с когото бих искал да бъда до себе си в този момент и във всеки момент."
Дуваджи е художничка, базирана в Ню Йорк, със сирийски корени, чието творчество често изследва теми, свързани с Близкия изток. Нейните творби са били представяни по BBC News, The New York Times, The Washington Post, Vice и в музея Tate Modern в Лондон.
"Рама не е просто моя съпруга: тя е невероятна художничка, която заслужава да бъде известна сама по себе си", написа Мамдани в пост на 12 май, с който обяви, че са се оженили три месеца по-рано.
Rama Duwaji: Who is the wife of NYC's mayor-elect Zohran Mamdani? https://t.co/BmQTjCZxsc
— BBC News (World) (@BBCWorld) November 5, 2025
Двамата се срещнали чрез приложението за запознанства Hinge, "така че все още има надежда в тези приложения за запознанства" каза Мамдани в интервю за The Bulwark.
Още: "Ще се погрижим за това": Ще спре ли Тръмп финансирането за Ню Йорк след победата на Мамдани (ВИДЕО)
Дуваджи избра да остане извън прожекторите – дори когато публичният профил на съпруга ѝ се увеличаваше – но според CNN тя е била водеща сила зад кулисите.
Тя е една от хората, които финализирали бранд идентичността на Мамдани, включително смелата иконика и шрифт, използвани в жълтите, оранжевите и сините материали за кампанията му, посочва изданието.
С изкуството срещу несправедливостта
Дуваджи е родена в Хюстън, Тексас, и се мести в Дубай на девет години, преди кратко да учи в Катар. Родителите ѝ са сирийски мюсюлмани, произхождащи от Дамаск, според арабските медии.
Въпреки че по-голямата част от времето се е избягвала камерите, няколко приятели на Дуваджи изразиха възхищението си от нея в интервюта по време на спекулации относно ролята ѝ в администрацията на Мамдани. „Тя е нашата съвременна принцеса Даяна,“ заяви един приятел, Хаснаин Бхатти, пред New York Times миналия месец.
Други описаха Дуваджи като развълнувана, но същевременно претоварена от нарастващото внимание, съобщава NY Post.
Дуваджи завършва Virginia Commonwealth University, преди да получи магистърска степен по илюстрация от School of Visual Arts в Ню Йорк.
Още: "Роднина-милиционер": Нови кметове и губернатори застъпиха в САЩ
Голяма част от творбите ѝ са в черно-бяло и изобразяват сцени от Арабския свят. Самата г-жа Дуваджи е родена в Тексас и е етническа сирийка, каза говорител на кампанията пред New York Times.
През 2022 г. творбите ѝ са включени в документалния филм на BBC World Service „Who Killed My Grandfather“, който изследва убийството на йеменски политик през 1974 г.
Някои от нейните творби, публикувани в Instagram, критикуват „американския империализъм“, определят действията на Израел като военни престъпления и осъждат „етническото прочистване“ на палестинците, отразявайки някои от политическите позиции на съпруга ѝ. Израел категорично отрича обвиненията за геноцид в Газа.
Творбите ѝ също така показват подкрепа за Махмуд Халил, завършил Колумбийския университет, когото администрацията на Тръмп се опитва да депортира, като твърди, че неговата работа в защита на палестинците представлява „антисемитизъм“ към евреите.
Художничката, базирана в Бруклин, е прекарала по-голямата част от пандемията от коронавирус в Дубай, където живее семейството ѝ, каза тя в интервю за сайта YUNG през април. В това интервю ѝ бе зададен въпрос за последните събития в Близкия изток, връщането на Доналд Тръмп във Белия дом и рязкото увеличение на имиграционните акции. „Няма да лъжа, в момента в Ню Йорк нещата са тъмни,“ каза тя. „С толкова много хора, които са изгонени и заглушени от страх, всичко, което мога да направя, е да използвам гласа си, за да говоря за това, което се случва в САЩ, Палестина и Сирия, колкото мога,“ добави тя.
Също така ѝ бе зададен въпрос за отговорността на художниците да говорят по глобални въпроси. „Според мен задължението на художника е да отразява времето,“ каза тя, цитирайки музикантката Нина Симон. „Вярвам, че всеки има отговорност да се изказва срещу несправедливостта и изкуството има огромната способност да го разпространява,“ продължи тя.
„Не мисля, че всички трябва да създават политически произведения, но изкуството по своята същност е политическо в начина, по който се създава, финансира и споделя. Дори създаването на изкуство като убежище от ужасите, които виждаме, за мен е политическо. То е реакция към света около нас.", цитират я от BBC.
