Речта на Обама все още не е промяна

Американските избиратели са отегчени и раздразнени от своя президент. А неговите провали станаха твърде много. В снощната си реч Барак Обама направи опит да разсее летаргията, обхванала държавата.

Уморен? Мрачен? Апатичен? Когато президентът застана на катедрата пред Конгреса, всичко това, за което често биваше критикуван (и то с право), изглеждаше като пълна безсмислица. В своята реч той се показа борбен, решителен, на моменти дори шеговит, и, най-важното - изпълнен с политически плам.

Обикновено винаги, когато Обама се е намирал в голяма беда и симпатиите към него като президент са били на изчезване, той внезапно е предприемал някакво действие и е получавал нов тласък. Дали и сега той ще успее да си възвърне изгубеното доверие, тепърва ще стане ясно. Една реч обаче няма да донесе промяната. И все пак именно тази реч за състоянието на нацията беше особено важна - за Обама, за перспективите на партията му и за неговото място в историята.

Дали Обама ще влезе в учебниците единствено като първия чернокож президент на САЩ, или след него ще остане нещо повече от това, ще започне да се изяснява още през тази година. Ще разберем дали реформата в здравеопазването ще бъде успешна, въпреки всички сериозни грешки. Дали ядрената сделка с Иран ще се осъществи. Дали ще бъде даден ход на имиграционната реформа. И дали Обама, благодарение на своята личност и харизма, все още може да печели избори. А миналата година - първата след неговото повторно избиране, беше просто изгубена.

Междувременно, твърде много неща се объркаха. Например, дискусията за закона за оръжията, въвеждането на спорната реформа за здравеопазването, вълненията около бюджета, политиката спрямо Сирия. За капак, бившият служител на разузнаването Едуард Сноудън разкри секретни данни за шпионските програми на САЩ.

Резултатът: едва 42 процента от американците все още подкрепят политиките на Обама. Още по-лошо, много от тях са загубили доверието си към него. В допълнение, мнозинството гласоподаватели констатират, че президентът е твърде колеблив и че внася промени в трудната икономическа ситуация на страната твърде бавно.

А в речта си, президентът засегна преди всичко популярните теми: правата на жените, равно заплащане за равен труд, повишаването на минималната работна заплата, по-добро и по-навременно професионално обучение. „Мога да предприема стъпки и без законодателите”, заяви Обама и под звука на бурните аплодисменти на съпартийците си, допълни, че именно това смята да направи. В същото време държавният глава опита да се приближи до републиканците с помирителни думи по онези въпроси, по които по-рано те са показали готовност за компромис - например, по отношение на имиграционната реформа.

Три неща искаше да постигне Обама със своята реч: да обедини и отново да вдъхнови своите демократи; да демонстрира порив за действие, въпреки политическите несгоди. И накрая: в един момент, в който 62% от американците считат, че тяхната страна върви по грешен път, да им вдъхне оптимизъм. Първите проучвания след речта на Обама показват, че този троен скок може да бъде успешен за него. Но само в суровия политически живот ще си проличи дали тази промяна в настроенията ще бъде наистина устойчива.

Die Zeit