Пристигането на Си Дзинпин в Белия дом е първото държавно посещение на китайски лидер в САЩ от 2015 г. насам. Това е идеалният момент да се направи равносметка на радикалните промени в търговската политика между САЩ и Китай, инициирани от президента Доналд Тръмп през 2018 г. След осем години на исторически високи мита, експортен контрол, мерки в рамките на индустриалната политика и други действия, можем да заключим, че тази политика се е провалила спрямо собствените си цели.
През март 2018 г. първоначалният ход на САЩ по отношение на митата – осъществен чрез Раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. – имаше за цел да ограничи китайската индустриална политика и да възпре стремежа на Пекин към доминираща роля в сферата на високотехнологичното производство.
Последвалите мита и ограничения върху износа добавиха още цели: свиване на китайския търговски излишък и на свръхкапацитета, породен от държавната политика; намаляване на зависимостта на САЩ от китайски стоки; забавяне на технологичния напредък на Китай и отслабване на геополитическите позиции на Пекин.
Още: Когато хората ти го на**кват, не им организираш официална държавна вечеря
Никоя от тези цели не е постигната.
Повърхностни успехи
Разбира се, има и някои повърхностни успехи. В периода между 2017 и 2025 г. прекият внос от Китай спадна от около 21,6% от общия внос на стоки в САЩ през 2017 г. до приблизително 9% през 2025 г. – ниво, невиждано от присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г.
Ограниченията върху износа лишиха китайските компании от лесен достъп до най-добрите чипове на Nvidia Corp. и до най-модерното оборудване за производство на чипове на ASML Holding NV. Освен това американски фирми като Apple Inc. преместиха производствените си мощности от Китай към Индия, Виетнам, Мексико и други страни с ниски разходи за труд.
Въпреки това под повърхността на тези процеси няма много поводи за радост за привържениците на твърдия курс в търговията. Нови проучвания показват, че китайски компоненти – било то преки или законно вложени в стоки от трети страни – продължават да навлизат на американския пазар в обеми, само малко по-ниски от тези през 2017 г., което потвърждава досегашните косвени данни.
Наблюдава се и ръст на незаконния транзит и митническите измами – още един предвидим резултат от високите и сложни мита, наложени от САЩ. Междувременно спадът в дела на китайския внос през периода 2025–2026 г. се дължи главно на рязкото увеличение на вноса на компоненти за изкуствен интелект от Мексико и Тайван – стоки, които първоначално изобщо не са били произвеждани в Китай.
Китай засилва позиции извън САЩ
Извън САЩ търговските позиции на Китай никога не са били по-силни. Търговският излишък на страната при стоките достигна рекордните 1,19 трилиона долара през миналата година и върви към това да изравни или надхвърли тази стойност през 2026 г., благодарение на значителен ръст на износа за пазари извън САЩ и в сектори с високи технологии, като например производството на електромобили.
Още: На грандиозна вечеря в Белия дом: Със сладки думи Си Дзинпин прокара своя дневен ред (ВИДЕО)
Китай също така запазва позицията си на водеща световна производствена сила и най-голям производител и износител на междинни стоки – и в двата случая с огромна преднина. Китайските фирми увеличиха както продажбите си към производствени центрове в трети страни, ползващи се с по-ниски мита от страна на САЩ, така и инвестициите си в тях. Като цяло, китайските износители реагираха на новите търговски бариери не като свиха дейността си, а просто като ги заобиколиха.
Икономическият модел на държавен капитализъм в Китай също остава непроменен и дори може да се е затвърдил още повече вследствие на конфронтационния подход на САЩ. През 2021 г. Пекин отговори на американските мита с петгодишен план, който засили акцента върху индустриалната политика и технологичната независимост. Според Американо-китайския бизнес съвет най-новият (петнадесети) план на Пекин „показва, че индустриалната политика вече не е просто една от многото сфери на политиката, а по-скоро водещ принцип за цялата икономика“.
Днес политиците в Европа и други региони открито изразяват опасения относно дестабилизираща вълна от китайски износ – т.нар. Китайски шок 2.0, подхранван от мащабни държавни субсидии. Междувременно държавните предприятия продължават да играят важна роля в китайската икономика и търговия.
Според Института „Питърсън“ компаниите с пълна или значителна държавна собственост все още формират 60% от общата пазарна капитализация на 100-те най-големи китайски публични дружества. Парадоксално е, че изпълнението на целите за американския селскостопански износ, заложени в последното търговско споразумение между САЩ и Китай, зависи от държавните компании Sinograin и COFCO.
Още: Американските авиокомпании скочиха срещу предложението на Си за повече полети от Китай
Контрапродуктивна политика
Американската политика се оказа неефективна – а в някои отношения дори контрапродуктивна. След шока от американските мита и ограниченията за износ по време на първия мандат на Тръмп Пекин работи за намаляване на уязвимостта си към икономически натиск от Вашингтон и за разработване на асиметрични контрамерки, в случай че американската принуда се възобнови.
Това задълбочи участието на Пекин в китайската икономика, накара китайските компании да се обърнат към технологии и иновации навътре и даде на партията нов лост – най-вече по отношение на редкоземните минерали, от които зависят американските фирми – в двустранните разговори. Тези ходове помагат да се обясни защо вълната от американски мита през 2018 г. доведе до „Първа фаза“ на сделка, която (поне на пръв поглед) облагодетелстваше Вашингтон, докато ескалацията на Тръмп през втория мандат доведе до патова ситуация.
Днес разведряването между САЩ и Китай, заедно с други мита на Тръмп върху стоки, които не са от Китай, толкова стесни разликата между митата върху китайския внос и тези върху алтернативните на Китай държави, че някои вериги за доставки сега се връщат в Китай. Германските фирми увеличават инвестициите си в Китай, като същевременно намаляват разходите на САЩ. Индия се ангажира с Китай след години на напрежение. А анкетите показват, че за първи път Китай е възприеман по-благосклонно от САЩ в редица страни.
Американският контрол върху износа и санкциите също се оказаха неясни. Според оценки на изследователската фирма Epoch AI до края на 2025 г. стотици хиляди от усъвършенстваните чипове за изкуствен интелект на Nvidia са достигнали до Китай в нарушение на американския експортен контрол.
Вашингтон смекчи позицията си относно продажбите на високотехнологични чипове за Китай, но търсенето там липсва, тъй като ограниченията на САЩ подтикнаха китайските производители да създадат приемливи алтернативи. Американските фирми – както отбеляза институтът „Брукингс“ през юни – вече са „изключени от най-високия сегмент на най-големия пазар на чипове в света“.
Тези неуспехи в политиката на САЩ не означават, че Китай е бъдещ хегемон, чийто възход е невъзможно да бъде спрян. Пекин си постави най-ниската цел за икономически растеж от десетилетия насам. Китайските технологии все още изостават в определени сектори на високотехнологичното производство, включително при най-модерните полупроводници.
Освен това китайската икономика е изправена пред дългосрочни трудности – масово неправилно разпределение на капитала, производителност под нивото на световните лидери, задушаваща задлъжнялост и бързо застаряващо население – проблеми, които не могат да бъдат решени чрез увеличаване на износа.
Още: Докато Си е при Тръмп: WSJ пусна данни за китайска военна подкрепа към Иран
Но именно това е същината на въпроса. Проблемите в китайската икономика се дължат на фактори извън контрола на Вашингтон, а търговските ограничения, наложени от САЩ след 2018 г., почти не са променили траекторията на Китай, но същевременно са натоварили значително американските компании и потребители.
След осем години на неуспешен едностранен подход, представителите на администрацията на Тръмп все още сякаш не разбират, че Вашингтон не може фундаментално да промени начина, по който китайското правителство организира икономиката си. По-разумно би било усилията на американското правителство да се насочат към ограничен кръг от реални заплахи от страна на Китай, към задълбочаване на съюзи с държави извън Китай и към повишаване на икономическата конкурентоспособност на САЩ в редица сфери.
Радикалните промени в китайската политика трябва да дойдат от самите китайски управници. За съжаление, Вашингтон продължава да им дава основания да не предприемат такива промени.
Автор: Скот Линсиком за Bloomberg
