Ако ни пукаше за Украйна: Западни анализатори казват какво трябва да стане, не как

Пример е позиция на колумниста на британския таблоид Daily Mail Питър Хиченск. Заглавието на неговата позиция е впечатляващо - ако сме искали и наистина ни било грижа за Украйна (т.е. Запада), ще намерим дълготраен мир, а няма да удължаваме войната. Ето какво пише в тази позиция:

Ако ни пукаше за Украйна, щяхме да договаряме траен мир

"Затънала ли е Украйна във война? Военните действия можеха да бъдат непредвидими, особено в началото, но днес има много признаци, че Украйна е изправена пред политически и военни предизвикателства.

Не може да се каже, че нейните войски ще бъдат победени или че руснаците са на път да нахлуят в Киев. И при тях не всичко е наред. Но есента започва, дните стават все по-къси и връщането на земите, окупирани от Москва през 2022 г., изглежда все по-малко вероятно. Тези, които имаха големи надежди за лятната украинска контраофанзива срещу Русия, засега са разочаровани. И така, какво чакаме?

Съединените щати все още са категорично против прякото участие във въоръжения конфликт (и това е много разумно). Как да излезем от задънената улица в такава ситуация? Дали боевете просто ще продължат безкрайно, запълвайки гробищата с трупове и причинявайки огромни икономически щети на Украйна и Европа? Каква е целта?

Не съм военен специалист. Не съм стрелял с истинска пушка от 40 години. Но аз, като всеки друг, усещам посоката на вятъра. И когато авторитетното американско списание Foreign Affairs публикува сериозна статия със заглавие "Ще изостави ли Запада Украйна?" (отговорът на този въпрос според мен е "напълно възможно"), тогава започна да ми се струва, че нещо се случва.

Не мога да разбера защо Великобритания има някакъв интерес да подкрепя скъп и рискован въоръжен конфликт в Югоизточна Европа между два корумпирани и зле управлявани фрагмента от съветската империя. В неговата осъществимост се съмнява не само гнусният Тръмп, но и много американски републиканци.

Напоследък се появиха съобщения за нарастващи разногласия между Украйна и полското правителство. Изненадан съм, че това не се е случило по-рано, като се има предвид трудната история на отношенията - и особено случилото се преди 80 години - между два съседни народа по територия, където събитията отпреди 500 години все още могат да родят кръвни врагове.

Можете също така да си припомните неотдавнашния корупционен скандал в украинските служби за военна регистрация и набор (военни комисариати). Това не шокира никого, защото днес в Украйна не можеш да направиш дори крачка, без да се натъкнеш на корупция. Но смисълът на тази история е, че голяма част от хората просто се откупват, не искат да се присъединят към армията. В същото време много мъже на военна възраст, на които сега законът им забранява да напускат Украйна, са заловени при опит да преминат границата с Румъния. Това предполага, че някои все още бягат. А това е много сериозен проблем за страна, която понася сериозни бойни загуби.

Честно казано, ако този въоръжен конфликт не беше примитивно представен като супер проста борба между тоталното добро и тоталното зло (всичко далеч не е толкова просто), тогава щяхме да стигнем дотук много по-рано. Но по-добре късно, отколкото никога.

Ако наистина ни е грижа за народа на Украйна, би било по-добре да търсим траен мир, вместо да подбуждаме и финансираме тази въоръжена борба, в която истински украинци страдат и умират, без да получат нищо в замяна".

Източник: Daily Mail

Украйна не може да вземе нищо повече от окупираните си от Русия земи

СНИМКИ: Getty Images

В Newsweek трибуна има Даниел Л. Дейвис. Той е старши научен сътрудник по приоритетите на отбраната и бивш подполковник в американската армия, участвал е в бойни действия в различни зони четири пъти, включително в операция "Пустинна буря" - първото нахлуване на САЩ в Ирак. Обществено известен след 2012 година като човек, изнасял вътрешна информация за американската армия - например за Афганистан, с която се противопоставя на казаното и налаганото като визия от висшестоящи и рисува картина на бъдещ американски провал именно в "държавата на талибаните" - статия за това има в The New York Times. Той е автор на книгата "Единадесетият час през 2020 г. в САЩ". И се появява винаги с "алтернативна гледна точка", чест гост е на Fox News: "Алтернативни" гласове от САЩ към Байдън: Не е реалистично Украйна да спечели на бойното поле

Дейвис пише за Newsweek следното (с леки съкращения): "Вашингтон трябва да приложи необходимата корекция на курса и да формира нова политика, основана на суровата реалност на битките в Украйна. Преразглеждането на целите би дало шанс на Вашингтон и Киев да запазят украинския живот и американските интереси. Настоящите политики на Вашингтон не правят нито едното, нито другото.

Въпреки големите надежди за бърз успех, подготвяната от месеци офанзива на Украйна пропадна от самото начало. Това не трябваше да учудва никого в Белия дом. На 5 април, два месеца преди началото на офанзивата, написах, че "войските на Зеленски – с малко или никаква въздушна мощ и недостиг на артилерийски боеприпаси – биха могли да претърпят невероятни загуби, докато печелят малко".

Около месец преди началото на офанзивата отново предупредих, че шансовете срещу Киев са много големи. За да успее, обясних аз, Украйна ще "трябва да изпълни най-трудната задача в съвременната сухопътна война: операция с комбинирани оръжия срещу окопана вражеска сила, която е подготвена за атака“, усложнена от недостига на артилерийски боеприпаси заедно с "ограничена въздушна мощ и минимална противовъздушна отбрана". Въпреки това в навечерието на битката някои западни анализатори останаха оптимисти.

След като офанзивата започна на 5 юни обаче, този оптимизъм бързо се изпари. През първите две седмици от боевете украинските бойни бригади претърпяха огромни загуби в бронетехника и персонал, като същевременно не превзеха почти никаква територия. До края на третата седмица те бяха загубили приблизително една пета от ударната си сила, което наложи Украйна драстично да промени тактиката: Загубите в украинската контраофанзива: Няма победа без жертви (ВИДЕО). Вместо да води с танкове и други бронирани превозни средства (които очаквано бяха сдъвкани в минни полета и от руски противотанкови ракети и артилерийски снаряди), Украйна премина към система за нападение, ориентирана към пехотата.

Въпреки че тази промяна наистина доведе до увеличаване на печалбите, цената беше прекомерна. На 29 август BBC съобщи, че нови изтекли данни загатват, че убитите на бойното поле украинци са се увеличили от началото на офанзивата. Смята се, че Украйна е загубила 17 500 войници през първата година от войната, а понастоящем се оценява, че е загубила още 50 000 войници през 2023 година - общо 70 000 мъртви и 120 000 ранени: Нови оценки: Чудовищни руски и украински загуби (ВИДЕО) (бел. ред. - украинските официални власти отново обявиха, че загубите са военна тайна и че изнасяните по медиите данни не отговарят на истината).

Ако преди началото на офанзивата на Вашингтон не беше ясно, че основите на бойните операции и принципите на войната показват, че Украйна вероятно ще се провали, сега трябва да е кристално ясно. Въпреки че Украйна изглежда най-накрая е проникнала през първата линия на основната отбрана на Русия, най-трудната част от руската отбранителна система все още не е преодоляна: стотиците километри драконови зъби, танкови ровове и още по-огромни минни полета (бел. ред. - тази оценка е в противовес на други оценки, западни и украински, че след първата линия на руската отбрана минните полета стават по-рехави: Извод: На руснаците не им стигат минните полета в Запорожието (ВИДЕО).

На този етап не е ясно дали Украйна разполага с достатъчно ударна мощ, за да достигне, а още по-малко да проникне през втората руска отбранителна линия - отвъд която е трета линия, последвана от отбранителна крепост в Токмак, което все още е 75 път километра от брега на Азовско море. Като се имат предвид тези реалности, най-доброто, което Украйна вероятно може да направи през останалата част от годината, е да задържи това, което има, и да предотврати възможността от загуба на повече територия от потенциална руска контраофанзива тази есен.

Съединените щати обаче биха били разумни да коригират политиката си, за да отразяват реалността на слабите шансове на Украйна срещу укрепените линии на Русия. Вашингтон е похарчил близо 113 милиарда долара в хода на тази война, предоставил е на Украйна поразително количество модерни оръжия и боеприпаси и е осигурил впечатляващ набор от обучение и разузнавателна подкрепа. След почти една година подготовка, това почти не проби руските линии (бел. ред. - военният бюджет на САЩ за 2024 година е 886,3 млрд. долара - само за 1 година, докато 113 млрд. долара са похарчени за 2 години и не всичко от тези средства е за военни цели, има и хуманитарни. Излиза, че САЩ са похарчили малко над 12% от военния си бюджет за година в помощ на Украйна, при това харченето е за над година и половина. Но ако погледнем по пера, то пак в цитирани от BBC данни САЩ са дали на Украйна 46,9 млрд. долара за военно дело, 28,5 млрд. долара икономически помощи, 13,2 млрд. долара хуманитарни помощи и 18,4 млрд. долара на военно-промишления си комплекс, за да разшири производствените си мощности в полза на Украйна. Така чисто за военни цели за година и половина САЩ са дали на Украйна 5,59% от годишния си военен бюджет - дали това е "поразително" както пише Дейвис в оригиналния текст всеки сам може да прецени на база числата).

Следователно няма реалистична основа да се смята, че Украйна има капацитета да постигне заявената си стратегическа цел да си върне цялата територия, включително Крим (бел. ред. - Украйна вече върна 54% от окупираната от Русия територия към момента на пика на руската инвазия - каза го генерал Марк Мили, командващ обединените щабове на американската армия, има и видеокадри с изявлението му: Украински удар по щаб с руски офицери: Данни на свързван с ФСБ източник (ВИДЕО). Реалистично е да продължим да предоставяме на Киев военни средства, за да се защити от по-нататъшни руски нахлувания. Тази цел трябва да бъде комбинирана с прехвърляне на нарастващ процент от тежестта към нашите богати европейски приятели, за да осигурят на Украйна допълнителни оръжия и боеприпаси. САЩ трябва да продължат да гарантират, че войната няма да се разшири отвъд границите на Украйна и да увеличат дипломатическите усилия с всички съответни страни за прекратяване на войната при възможно най-добрите условия за Киев - всичко това са от полза за американските интереси.

Вместо да повтаряме през следващата година и половина това, което вече не е проработило – което потенциално ще струва на Украйна още стотици хиляди загуби – е време да опитаме нещо, което има шанс да успее. С други думи, време е да признаем обективната реалност и да използваме политики, които могат да работят".

Задочни въпроси:

1. Как да бъде постигнат траен мир при явно заявеното многократно намерение на Владимир Путин да подчини Украйна на своята воля чрез твърдения, че тя не е суверенна държава т.е. не може да е самостоятелна държава?
2. Извън изтегляне от всички украински територии спрямо признатото от 1991 година включително от Руската федерация, какво друго може да означава "траен мир"?
3. Може ли да се вярва на думата на Владимир Путин дори при подписан договор, ако той спечели каквото и да е от Украйна с цената на война и колко дълго ще си спази думата преди пак да атакува?
4. Какво ще представлява украинската икономика при загубата на сигурен достъп до морските ѝ пристанища?