Германският канцлер Ангела Меркел, която обикновено е предпазлива, пое голям риск през тази седмица и посети Атина. Само два часа след нейното пристигане полицията вече използваше зашеметяващи гранати и сълзотворен газ, за да разпръсне разгневените тълпи. Но Меркел беше права да рискува.
След като Гърция се зае с изпълнението на своята крайно непопулярна програма за икономии, европейските лидери до голяма степен избягват да срещат все по-голямото недоволство от мерките. Като лидер на страната, която е обвинявана за налагането на болезнените съкращения, Меркел е във фокуса на обществената ярост. В този ред на мисли, наистина се иска смелост да приемеш поканата на гръцкия премиер Андонис Самарас докато правителството подготвя нов кръг от съкращения и данъчни увеличения.
Визитата беше и проява на политическа проницателност. Посещението на Меркел слага чертата на лято на спекулации за желанието на Германия да остави Гърция в еврозоната. Коментарите на германските политици, че не се страхуват от гръцкото напускане, предизвикаха негодувание в Гърция. Според общественото мнение няма причина да се приемат още мерки за икономии, ако в крайна сметка Берлин иска гърците да бъдат изгонени. Междувременно германците не са подготвени да дадат още пари на страна, която не е успяла да изпълни обещаните реформи.
Нетипичното за Меркел положително послание за това, че темпът на реформите в Гърция „значително се е ускорил” изпраща силен сигнал и за двете страни, че играта сега се променя. Като подчерта, че трябва да бъдат положени още усилия, Меркел призна, че „голяма част от пътя е измината”. Тази публична подкрепа може да помогне на Самарас в исканията му за нови мерки за съкращения в размер на 13 милиарда евро, нужни, за да осигури следващия транш от спасителните средства.
Меркел отговори и на двата опозиционни лагера от критици в родината си – социалдемократите, които настояват, че тя е твърде строга с гърците, и собствените й коалиционни партньори, които смятат, че не е достатъчно твърда. Трудно е да запазиш баланс, както успя да направи германският канцлер през последните месеци докато дълговата криза в Европа се усилваше. Тя рискува, когато подкрепи програмата за изкупуване на държавни облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ), въпреки съпротивата на президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, и отново рискува, като замина за Атина.
Колкото до Самарас, сега той трябва да признае рисковете, поети от Меркел. Само чрез бързото приемането на новия пакет с икономии и прилагането на дългоочакваните структурни реформи той ще може да докаже на скептичните германци, че Гърция може да бъде заслужаващ доверие партньор във възстановяването на Европа.
Файненшъл таймс
