Както много наблюдатели бяха предвидили, срещата на върха между Иран и САЩ в Исламабад с посредничеството на Пакистан не доведе до мигновен успех. Някои дори я представят като стратегия, полезна и за двете страни, за да спечелят време и да се прегрупират. Доказателства за това са трудни за намиране, но едно е сигурно: Тръмп обяви началото на нова фаза на конфликта, която с право може да бъде описана като изключително опасна. Нещо повече, необходимостта от промяна на посоката беше очевидна, като се има предвид, че бомбардировките не успяха да доведат до конкретни резултати нито по отношение на разпадането на режима на аятоласите, нито по отношение на унищожаването на военната машина на Иран, пише италианското издание L'AntiDiplomatico.
Помпозните съобщения на Тръмп не спират, но иранската държава продължава да функционира въпреки безбройните целенасочени убийства, целящи обезглавяване на управляващата ѝ класа, а военната ѝ машина продължи да изстрелва ракети и дронове до последната секунда преди прекратяването на огъня. Генералите от Пентагона се хвалят на пресконференции, че непобедимата осеяна със звезди армада е напълно унищожила (окаяния) военноморския флот и (остарелите) военновъздушни сили на Иран. Те обаче не успяват да обяснят, че силата на Иран със сигурност не се крие в тези видове оръжия, а в стабилните му ракетни сили и ракетните му "градове", построени дълбоко в планините, които са се оказали недосегаеми за бомбардировки. Още: Медията на иранските хардлайнери поиска "физическо елиминиране" на Тръмп
Щетите, нанесени на американските сили в Близкия изток и на Израел, са очевидни въпреки строгата цензура. Всички американски бази в района са бомбардирани с десетки дронове и ракети и до голяма степен може да са неизползваеми за дълго време напред. Освен това американските ударни флотилии са държани на стотици мили от иранското крайбрежие благодарение на голям брой далекобойни противокорабни ракети, произведени в Китай. Ние никога няма да имаме официално потвърждение на многобройните слухове, които се разпространяват за щети, причинени на американски кораби както от ирански ракети, така и от дронове, но във всеки случай американските адмирали са разбрали, че е най-добре да се избягва персийското крайбрежие. Още: Испания и Китай в един глас: Не на закона на джунглата! (СНИМКИ, ВИДЕО)
Ормузкия проток
Ключовото оръжие, използвано от Иран, беше блокадата на Ормузкия проток, която попречи на стотици кораби в Персийския залив да излязат в Индийския океан. Това предизвика огромно увеличение на цените както на петрола, така и на газа - и най-вече, според експерти, рискува да принуди "нетно енергоемките" икономики (на първо място Индия, Далечния изток и Европа) да наложат норми за икономии. Очевидно е, че подобна ситуация изисква американците да разработят нова стратегия и, за да направят това, им беше нужно време.
Веднага щом американската делегация, отговорна за преговорите с иранците, се завърна във Вашингтон, Тръмп обяви драматичен обрат в конфликта. САЩ решиха да наложат военноморска блокада на иранските пристанища. Още: Примирието между САЩ и Иран изглежда ще бъде удължено
Тактически целта е директно да се лиши Иран от значителен икономически доход, което трябва да отслаби волята му за съпротива. Този ход обаче е неефективен, предвид демонстрираната от иранците огромна социална сплотеност и завидна устойчивост.
Много по-интересно е да се оцени тактически косвеният ефект от американската контраблокада на Ормузкия проток: с този ход стратезите на Тръмп показват на света, че иранците нямат абсолютен контрол над Ормузкия проток, макар че могат да забранят на враговете си да го преминават. Именно на стратегическо ниво контраблокадата на Ормуз разкрива своето значение. Нека разгледаме трите възможни ситуации:
Петролните монархии от Персийския залив, официално съюзници на САЩ, биха претърпели драматични икономически загуби от продължаващото затваряне на пролива. Това очевидно би било пагубно за САЩ, които биха видели засегнати своите съюзници, но в действителност нещата са по-сложни. От години петролните монархии се опитват да се откъснат от САЩ както чрез създаване на собствени финансови (Дубай) и технологични платформи (например проектираната от Саудитска Арабия NEOM), така и чрез укрепване на отношенията с нововъзникващата суперсила Китай. (Саудитците стигнаха дотам, че са съгласни Пекин да плаща за петрол в юани - недопустим ход за Вашингтон, защото заплашва хегемонията на петродолара.)
САЩ дават строг урок и на лоялните съюзници в Далечния изток. Те може да са лоялни, но в очите на Вашингтон остават опортюнисти. Американците от години се оплакват от нелоялна търговска конкуренция не само от Япония и Корея, но и от Тайван, и са опитали всички средства, за да поправят ситуацията. Тя обаче не показва признаци на подобрение: нетната финансова позиция на САЩ е непреодолима бездна, а страни като тези в Далечния изток са натрупали астрономически суми именно в своите чуждестранни сметки. Затварянето на Ормузкия проток представлява неизмерими щети за тях. Достатъчно е да се каже, че през 2024 г. както Корея, така и Япония са закупили газ и петрол от Ормуз на стойност по 80 милиарда долара. Още: Джей Ди Ванс се върна в САЩ с празни ръце: Двоен неуспех за няколко дни
Китай също е закупил газ и петрол на стойност 110 милиарда долара от Ормузкия проток през 2024 г. Ясно е, че блокирането на пролива рискува да причини огромни икономически щети и на Пекин и да застраши енергийната му сигурност.
Не може да се отрече, че стратегията за блокиране на енергийните маршрути на конкурентите чрез предизвикване на "локални" конфликти е разработена по двупартиен начин от американските политици и следователно е дългосрочна стратегия.
В Близкия изток единственият въпрос е дали Тръмп ще се спре до (ограничена) морска блокада на Иран, или ще възобнови бомбардировките, а може би ще започне сухопътно нашествие с помощта на някои от ревностните си васали.
Друг ключов въпрос е реакцията на Китай на блокадата на неговите петролни и газови танкери, напускащи Ормузкия проток. Не може да се отрече, че ситуацията е изключително опасна, като се има предвид, че морската блокада е акт на война и Китай страда от нея, макар и косвено. Още: Израел: Не искаме французите да се бъркат в Ливан (ВИДЕО)
И последно съображение: "Ню Йорк Таймс" публикува знакова статия "Настъпи нова ера на световна война". Анализът подчертава, че и двата конфликта (украинският и иранският) са арена на стратегическо съперничество между великите сили и че ходовете на едната страна влияят на другата и обратно. Трябва да се добави обаче, че сега те по същество са един и същ конфликт и че фундаменталната взаимовръзка се крие в контрола върху енергийните коридори. Това, което преживяваме, е Голямата енергийна война, ако може да ѝ се даде име.
Автор: Джузепе Масала за L'AntiDiplomatico
Превод: Ганчо Каменарски
