Когато Сенай се покатерва на покрива на болница с изглед към нейния стар квартал, тя не разпознава улиците отдолу. Тесните пресечки са затрупани с чакъл. Пушек се издига над изгорелите жилищни сгради. Някои къщи са напълно паднали с етажи кацнали един върху друг.
"Приличаше на Сирия“, заяви Сенай. Това обаче е историческият център на Диарбекир, най-големият град и де факто столица на кюрдската югоизточна част на Турция, която е под военен контрол от четири месеца насам, пише в дълъг материал Politico.eu.
През декември миналата година Сенай и четирите ѝ деца напускат дома си по време на ожесточени сблъсъци. Стените на къщата им в стария град на Диарбекир са надупчени от куршуми, въпреки че все още стоят. „Взехме със себе си някакви дрехи за децата и избягахме. Сега там няма нищо станало“, обяснява Сенай.
Семейството на Сенай е едно от хилядите, които напускат домовете си заради скорошните боеве между държавните сили на реда и бойци на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) в Югоизточна Турция.
Нарастващото насилие получава ограничено внимание в Европа, която е преокупирана от спирането на бежанския поток след конфликтите в съседките на Турция Сирия и Ирак. Конфликтът в Турция обаче превръща части на страната във версия на Сирия. Анкара се бори с вълна от хора на нейна територия, които са прокудени от домовете си. По данни на ЕС около 400 000 души са се изселили заради продължаващите размирици, които започнаха през август миналата година.
След възобновяване на боевете през юли 2015 г. конфликтът постепенно ескалира от насилие „око за око, зъб за зъб“ на пълнокръвна градска война, което наруши 2-годишния мирен процес. Първоначално ПКК атакуваше силите на реда с импровизирани взривни устройства, а държавата отговаряше с бомбардиране на лагерите на организацията и планините Кандил в Северен Ирак. В края на лятото на миналата година младежкото звено на ПКК започна да обявява автономия в някои турски градове, копаейки окопи и залагайки експлозиви в опит да установи самостоятелно управлявани области. Силите за сигурност отвърнаха с груби мерки, налагайки в непокорните райони военни часове в продължение на месеци.
"Половина от Сизре не става за живеене"
Местните жители понасят основната тежест от боевете. Най-малко 250 цивилни граждани са убити в Югоизточна Турция от август насам, според скорошен доклад на Международната кризисна група. В централния квартал Сур на Диарбекир четири от пет къщи са разрушени, по данни на Републиканската народна партия – основната опозиционна партия на Турция.
Според местни политици 100 000 от 120-те хиляди жители са напуснали Сизре, град в югоизточната част на страната, който вижда едни от най-ожесточените сражения и разрушения.
Половината от Сизре не става вече за живеене, а в другата половина също има разрушения, каза Раджи Билиджи, който оглавява клона на турската Асоциация на човешките права в Диарбекир. При посещение на града преди две седмици той вижда „разрушение като в Кобани“, визирайки основния кюрдски град в съседна Сирия, който е разрушен по време на офанзивата на терористичната организация „Ислямска държава“ през лятото на 2014 г.
„Европа, разбира се, мълчи заради бежанската криза“, смята Билиджи. Обясняването за влошаващото се положение в Югоизточна Турция на европейските политици го изкарва от търпение. Когато той повдига въпроса пред германски депутати от различни партии по време на скорошна визита в Берлин, те показват малка заинтересованост. „Те ме прекъснаха и попитаха: Е, какво за сирийските бежанци“, казва Билиджи.
Европейските официални лица се въздържат да критикуват военната кампания на Анкара срещу ПКК в момент, когато се опитват да постигнат сътрудничество с Турция по въпросите на бежанската криза. Както Турция, така и Европейския съюз обявяват ПКК за терористична организация, въпреки че много от съюзниците на Турция, включително САЩ и няколко членки на ЕС, подкрепят звеното на ПКК в Сирия, което е основната опозиция на „Ислямска държава“ там.
В петък (18 март) европейските лидери сключиха сделка с Турция, с която се надяват да се намали наплива на търсещи убежище в Европейския съюз и да успокои една криза, която постави на изпитане единството на Общността. Анкара е наясно със страха на Европа от наводнение от бежанци. Също така тя знае, че пътят през Егейско море е само един от начините да се стигне до ЕС. "Ние можем да отворим вратите към Гърция и България във всеки един момент и да натоварим бежанците на автобуси", каза турският президент Реджеп Ердоган по време на среща в Брюксел през ноември миналата година.
Критикуващите политиката на Ердоган продължават да обвиняват ЕС, че съзнателно игнорира войната на Турция в кюрдските югоизточни части и нарушението на гражданските права заради зависимостта си от подкрепата на Анкара за решаване на бежанския въпрос. Джан Дюндар, редактор, може да бъде осъден на доживотен затвор по обвинения в шпионаж, обвини ЕС, че „е готов да отстъпи от дългосрочните си принципи заради краткосрочни печалби“.
Международни правозащитни организации се обявиха остро против антитерористичната кампания на Анкара. Amnesty International заяви, че полицейските часове, наложени в 18 града в югоизточните райони, които засягат хиляди граждани, основно кюрди, приличат на „колективно наказание“. Квартал Сур в Диарбекир беше под този режим в продължение на почти четири месеца.
Около 355 000 души са разселени по декември 2015 г., съобщи министърът на министърът на здравеопазването на Турция Мехмед Мюезинноглу през февруари тази година. Според ЕС сега броят им е 400 000. Докато някои семейства са се преместили при свои близки, други са изхарчили спестяванията си, за да се преместят в по-спокойни райони.
Снимка: Сизре, март 2016 г.
