Досега паричната сметка на новата война с Иран за САЩ е солена: Ще излезе ли накрая?

05 март 2026, 12:30 часа 1287 прочитания 0 коментара

През последните три дни Иран намали значително интензитета на ракетния обстрел над Израел. За сметка на това обаче го засили по американски цели в региона – военни бази и дипломатически мисии. Тел Авив съобщи, че изтребителите на САЩ и Израел са нанесли сериозни щети на иранските ракетни установки. Това ли е единственото обяснение?

Бахрейн и ОАЕ понесоха над 700 атаки с дронове и ракети всяка, като успеваемостта на ПВО достигна около 92%. Но каква е цената?

ОЩЕ: Най-смехотворните новини и лъжи за войната в Иран (ВИДЕА)

Техеран порази поне 9 американски бази в региона, което се потвърди в масмедиите. Тези бази съдържат военни данни, информация, кибероперации, шпионаж, икономика и др. Нарушаването на работата им може да създаде трудности за САЩ. Например Пети флот на САЩ е създаден през 1944 г., разформирован и възстановен през 1995 г. със щаб в Бахрейн. Има стратегическо значение, защото е основният американски военноморски компонент в Персийския залив и част от структурата на Централното командване, което отговаря за 21 държави в Близкия изток, Централна и Южна Азия. Пети флот разполага с около 20–30 кораба в зоната си на отговорност, като числеността варира според обстановката и ротациите, а самолетоносачи и допълнителни сили се разполагат временно при ескалация.

Пети флот се счита за гръбнака на американската морска сигурност в региона. В обхвата му са три жизненоважни стратегически морски прохода: Ормузкия проток, протока Баб ел-Мандеб и Суецкия канал. Командването на Пети флот е ключово в нападенията срещу Иран и от него произлизат цялата информация, планове, бойни заповеди и разпределение.

Още: Натискайте докрай: Какво каза САЩ на Израел

В атаките си над арабските си съседи Иран използва преимуществено дронове. За тях ракетни установки не са необходими. Тези дронове летят ниско, което затруднява радарните системи. Влагата в региона също оказва влияние. Но това, което има най-съществено значение, е цената. 

Базовият ирански модел дрон "Шахед-136" при масово производство струва между 20 000 долара и 50 000 долара. Ракетите-прехващачи за ПВО "Пейтриът" струват приблизително между 1 млн. и 5,5 млн. долара за бройка, в зависимост от варианта, докато ракетите за Система за противоракетна отбрана на голяма височина (THAAD) достигат около 12–15 милиона долара за една. Това означава, че една ракета-прехващач може да струва многократно повече от целите, които сваля.

Годишно САЩ произвеждат по 620 ракети-прехващачи за "Пейтриът" и 80-100 THAAD. Миналата година Пентагона предприе действия производството на първите да се увеличи до 2000 бр., а THAAD да достигнат 400 в бъдеще.

Още: Петролът продължава да поскъпва след кратко затишие

Лекувай болестта с причинителя

САЩ противодействат на иранското нашествие от дронове като за първи път използват дрона LUCAS, който е американският еквивалент на "Шахед-136" и представлява американска адаптация на тази концепция за евтини бойни безпилотни средства-камикадзе. LUCAS струва 35 000 долара за бройка.

Предвид войната в Украйна и 12-дневната война с Иран миналата година, твърденията, че САЩ са с намалени складови наличности на ракети-прехващачи звучат съвсем реално. Впрочем тъкмо това беше една от причините Тръмп да предпочете да се договори с хутите миналата година вместо да продължи със скъпо струващата военна операция срещу тях.

Нещо повече, по официални данни за първите четири дни новата война на САЩ и Израел срещу Иран коства 2 млрд. долара на американския данъкоплатец. Според The Atlantic цената е дори по-висока - по 1 млрд. долара дневно. Дълговете на Вашингтон като цяло достигат 40 трилиона долара.

Опитът от сблъсъка с Иран миналата година показа, че Ислямската република може да търпи удари и да издържи на атаките. Сега отново сме свидетели на същото. Тогава Израел започна конфликта, но решаващата дума за спирането му беше на Техеран. Следващите дни в голяма степен ще са определящи за хода на войната сега - дали и този път от Иран ще зависи кога ще спре войната.

Още: Войната в Иран: Какви са плановете на САЩ

Автор: Диана Хусеин. Тя е специалист по кризисни и политически комуникации и международен анализатор с фокус върху Близкия изток и Северна Африка с 20 годишен опит. Следи и прогнозира обществени и политически тенденции (trend spotter), свързани с кризи, конфликти и обществено мнение и нагласи.

* Заглавието е на редакцията

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес