Интуицията на Доналд Тръмп го подведе в Иран – и всички ние плащаме за провалената му дипломация. Когато става дума за война и дипломация - също както и в бизнеса – президентът на САЩ не обича да се занимава с детайлите. Той също така не анализира политическите процеси, не разчита и на експертни съвети - нещо, което беше норма за всички останали президенти преди него. Но Тръмп е лидер, който следва само собствената си интуиция, която, по неговите думи, "понякога ми казва повече отколкото мозъка на всеки друг". Това пише бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер в колонката си за Politico.
Противник, който не се подчинява на прищевките му
Четирите седмици бомбардировки не доведоха до смяна на режима или промяна в поведението на Иран, на което се е надявала интуицията на Тръмп. Напротив, Техеран преобърна хода на събитията, като насочи атаките си към Персийския залив и затвори Ормузкия проток, причинявайки щети на целия свят.
Тръмп има срещу себе си противник, който не желае да се подчини на капризите му. За тримата му предшественици на поста това беше твърде предсказуемо и точно затова те избраха дипломацията пред войната. Но Тръмп не се задълбочи в детайлите и анализите, които убедиха бившите президенти Джордж Буш, Барак Обама и Джо Байдън да се откажат от натиска.
Отчаяните опити сега на Тръмп да наложи споразумение, твърдейки, че Техеран "умолява" за такова, и многократните удължавания на ултиматумите му само показват, че той все повече осъзнава, че е хванат между две еднакво лоши възможности: неприятната необходимост от ескалация на конфликта със сухопътни войски или приемане на сделка, която той можеше да договори и без война.
С преговарящи роднини и приятели, а не експерти резултатите са тези
Вместо да разчита на дипломати с опит и умения за водене на преговори, Тръмп се осланя на приятели и роднини, на които им липсва всичко това. Негови преговарящи са зет му Джаред Кушнър и приятелят му Стив Уиткоф. Тръмп е убеден, че техният опит в частния сектор като посредници в имотни сделки е достатъчен. Само че политиката работи по друг начин.
Можем да видим всичко това в подхода на Уиткоф и Кушнър както в Украйна, така и в Иран. В Украйна те подготвиха план от 28 точки, а в Иран - план от 15 точки. Клаузите им са неясни, отворени за множество тълкувания и почти винаги откъснати от контекста на конфликта. Идеята на Тръмп, Уиткоф и Кушнър е, че ако едната страна "държи картите", другата трябва да се предаде. В дипломацията това не е така.
Примерът с Украйна - първият план от 28 точки бе разработен главно от Русия и бе категорично отхвърлен от Киев. Последва нов 19-точков план, разработен от Украйна, който, както се очакваше, бе отхвърлен от Москва. Днес много рекламираните преговори, които трябваше да сложат край на войната Русия-Украйна за един ден, са преустановени и конфликтът навлезе в петата си година.
Перспективите за постигане на мирно споразумение с Иран не са по-добри. Много обсъжданият 15-точков план е списък с максималистични искания на Тръмп, които Иран отхвърля.
Сега Тръмп е затънал в каша, която сам създаде. Инстинктите му го подведоха. Преговарящите му не знаят как да се справят с решителен враг, който, борейки се за собственото си оцеляване, кара всички останали да плащат твърде висока цена. А цената я плащаме всички, заключава дипломатът Иво Даалдер.
Източник: Politico
