За Съединените щати арменско-азербайджанското споразумение не носи никакви конкретни ползи и е свързано с много рискове, пише The American Conservative. Преди да приветстваме срещата на президента Доналд Тръмп с лидерите на Армения и Азербайджан във Вашингтон на 8 август, трябва да се запитаме: Защо американците изобщо са замесени в разрешаването на вековен конфликт на 6000 мили разстояние, на място, което няма голяма стратегическа стойност за Съединените щати? Срещата в Белия дом беше приветствана като исторически пробив, но произтичащото от нея „съвместно изявление“ не прави нищо повече от това да създаде нови потенциални проблеми за американската външна политика.
Седемте точки от декларацията съдържат само четири съществени разпоредби, като нито една от тях не допринася за установяването на мир. Още: Немислимото, което се случи и звучният шамар, който Тръмп удари на Путин в Южен Кавказ
Първо, мирното споразумение между Армения и Азербайджан беше само парафирано от външните министри, а не подписано от арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев. В исторически план много документи са се провалили на този етап и са останали неподписани. Забавянето позволява на двете страни, както и на Тръмп, да твърдят, че е постигнат напредък, като същевременно избягват всякакви реални ангажименти.
Искането на Азербайджан конституцията на Армения да премахне препратките към Нагорни Карабах, спорна територия, за която двете страни водиха две кървави войни в началото на 90-те и 2020-те години на миналия век, което Ереван разглежда като нарушение на суверенитета си, беше целенасочено пропуснато от декларацията. Баку обаче не се отказа от искането. Изменението на конституцията на Армения би изисквало референдум, който все по-авторитарното правителство на Пашинян би било трудно да проведе на фона на широката съпротива срещу това, което много арменци възприемат като унизителна капитулация. Още: Европейските равини се обявиха срещу арменската пропаганда и демонизирането на Азербайджан
Декларацията също така игнорира граничните въпроси. Тя смътно потвърждава „териториалната цялост“, но не разглежда окупацията от Азербайджан на най-малко 83 квадратни мили арменска територия. Без ангажимент за оттегляне, тя е по-скоро ратифициране на завоевание, отколкото мирно споразумение. Страните поискаха разпускането на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която е натоварена със задачата да разреши конфликта между Армения и Азербайджан от 1992 г.
Това беше лесното решение: групата, съпредседателствана от Съединените щати, Франция и Русия, не функционира от години. Официалното ѝ разпускане изисква гласуване на среща на външните министри на ОССЕ през декември, което прави разпоредбата до голяма степен символична. Още: Турция срещу Русия: Сложният геополитически шах в Кавказ с участието на Баку и Ереван
Най-противоречивият елемент е преименуваният „Пътят на Тръмп към мир и просперитет“ (TRIPP), неясен инфраструктурен проект, подкрепен от САЩ, който на практика дава на Азербайджан дългоочаквания достъп до земя през Армения до анклава Нахчиван и Турция, по-известен като Зангезурския коридор.
Въпреки че декларацията избягва термина „коридор“, тя изрично гарантира на Азербайджан „безпрепятствени“ транзитни права – ключовото искане на Алиев – докато реципрочните права на Армения оставят само смътно дефинирани. TRIPP е представен като икономически спасителен пояс, но детайлите му очевидно се нуждаят от уточнение. Ако е предназначен да бъде част от подкрепян от ЕС „Среден коридор“ за евразийска търговия, който заобикаля Русия и Иран, защо Америка би се намесила? Европа има много по-голям интерес в евразийската търговия и трябва да плати сметката.
Нещо повече, макар че TRIPP ще се управлява от частен консорциум и ще се подчинява на арменското законодателство, може би е само въпрос на време, преди потенциалните гаранции за сигурност на САЩ за маршрута да бъдат поставени на масата. Катастрофална идея! Разполагането на американски войски по река Аракс, точно на границата с Иран, би провокирало ненужно Техеран без никаква стратегическа полза. Съветникът на върховния лидер на Иран Али Акбар Велаяти вече предупреди срещу всякакво военно присъствие на САЩ и макар заплахите му да са празни думи, няма защо да ги пробваме на практика. Още: В Кавказ става горещо: Азербайджан гледа към Турция за помощ срещу Русия, Армения също е в играта
Освен това твърдение, два допълнителни въпроса би трябвало да алармират застъпниците за сдържаност във външната политика на САЩ. Първият е спирането на действието на Раздел 907 от Закона за подкрепа на свободата от 1992 г., приет от Конгреса на САЩ. Този закон ограничава военната помощ на САЩ за Азербайджан, но от 2002 г. насам президентите на САЩ след Джордж У. Буш систематично я отказват под претекст за сътрудничество в борбата срещу тероризма. В резултат на това от 2002 до 2020 г. Държавният департамент и Министерството на отбраната на САЩ съобщиха, че са предоставили около 164 милиона долара помощ за сигурност на Азербайджан.
След етническото прочистване на Нагорни Карабах от Азербайджан през 2023 г., което насилствено разсели 100 000 арменци, администрацията на Байдън, за нейна чест, спря действието на дерогацията. Настоящият държавен секретар Марко Рубио настоя Сенатът да направи нещо повече: да отмени изцяло дерогацията чрез Закона за защита на арменците. Сега САЩ обмислят възстановяването ѝ, като по този начин ефективно насърчават политиката на Баку. Азербайджан вече е близък партньор на Израел и Турция и вече няма нужда от американски оръжия. Във всеки случай Конгресът трябва да отмени изцяло дерогацията. Още: Взривове, дим и пламъци в района на руско военно летище, ОМОН пак влиза в нощни клубове (ВИДЕО)
Второ, меморандум за разбирателство относно бъдещо „стратегическо партньорство“ с Азербайджан. Ще бъде създадена двустранна работна група, която да работи по „харта“, която да формализира сътрудничеството. Но това е само временно решение. Баку не предлага на Вашингтон никаква стратегическа стойност освен случайни антиирански изявления, които едва ли си заслужават моралния компромис да приеме диктатура, която току-що е унищожила християнското си население.
Още по-лошо, това може да се окаже хлъзгав склон към нови американски ангажименти за сигурност. Произраелски лобисти, неоконсерватори и евангелски групи отдавна преувеличават значението на Азербайджан за Съединените щати; последното нещо, от което Америка се нуждае, е още един ненадежден съюзник, който да я въвлича в регионални спорове, пише The American Conservative.
Ако целта беше да се предотврати възобновяване на военните действия, изявлението на Вашингтон може да е успешно в краткосрочен план. Но то не прави нищо за справяне с коренните причини за конфликта. Нещо повече, насърчава агресията, рискува ненужна конфронтация с Иран и подготвя почвата за бъдещи американски ангажименти в региона, които е най-добре да се оставят на регионалните сили. Истинският мир изисква изпълними гаранции, взаимни отстъпки и ясни условия, които тук липсват. Още: Къде се намира най-високата планина в Европа
Кавказ е регион, където интересите на САЩ са минимални, а рисковете от намеса са високи. За разлика от Украйна, арменско-азербайджанският конфликт няма пряко отношение към американската сигурност. Дипломатическият капитал на Америка би бил по-добре изразходван за прекратяване на конфликта в Украйна – единственият, който наистина може да ескалира в световна война и в резултат на това да ускори края на цивилизацията – отколкото за намеса в кавказките конфликти.
Автор: Елдар Мамедов
Превод: Ганчо Каменарски
