Когато войнствената реторика е приглушена, понякога именно между официалните изявления могат да се открият признаци за промяна. Пристигането на посланиците на Франция, Германия и Великобритания в руското външно министерство е важен сигнал, макар информацията за разговорите да остава оскъдна - засега е известно, че председателят на Европейския съвет Антонио Коща опитва да отвори дипломатически канал към Кремъл, но на снощия Европейски съвет точно Германия и Франция са реагирали остро на тази негова инициатива. Според хърватското издание Advance зад дипломатическата активност се формира оценка, че войната в Украйна навлиза в нова фаза и въпросът вече е как да се подходи към нея - дали да се отвори прозорец за мир или изтощението на страните само ще наложи решението.
И докато посланиците идват и си отиват, във високопоставени западни военни кръгове се правят изявления, които доскоро изглеждаха немислими. Дали Русия действително е враг, който се готви да пороби Европа? Подобни сигнали може да имат стратегическа цел и да подготвят обществената среда за бъдещи политически решения. Още: Зеленски към Путин: Да се срещнем, иначе и Русия ще преживее ужасна зима (ВИДЕО)
Всичко това се случва на фона на все още преобладаващата твърда реторика, но през последните седмици европейските страни очевидно търсят рамка, в която да бъдат обсъждани прекратяване на огъня, гаранции за сигурност за Украйна и евентуални преговори, основани на настоящата линия на съприкосновение. Обсъжда се и възможността за многонационални сили в Украйна, официално представяни като гарант за стабилност. Москва обаче почти сигурно би възприела подобно присъствие като западно военно разполагане под друго име. Именно тук се крие един от най-сериозните проблеми пред започването на реален дипломатически диалог. Европа може да говори за мир, но ако този мир включва западни войски на територия, контролирана от Киев, Русия вероятно ще го разглежда като продължение на стратегическия натиск, който според нея е довел до конфликта.
Любопитно внимание привлече и изявлението на американския генерал Алексъс Гринкевич, върховен командващ силите на НАТО в Европа, че Русия "не иска конфликт с НАТО". Подобно изказване от толкова високопоставен западен военен представител е най-малкото необичайно. То създава впечатление за възможна промяна в публичния тон. Остава въпросът дали Гринкевич е изразил собствена оценка или думите му са част от по-широк дипломатически контекст, съвпадащ с усилията на европейските столици.
Това твърдение контрастира с доминиращия наратив през последните години. Доскоро твърдението, че Русия няма планове да атакува Европа, често беше определяно като "проруско" и подлагано на остра критика. Голяма част от европейската общественост беше убеждавана, че евентуална руска атака срещу балтийските държави, Полша или друг член на НАТО е реална заплаха. Именно с подобни аргументи бяха оправдавани увеличените военни разходи в Европа, включително решението на Германия да инвестира значителни средства в отбраната, както и призивите от източния фланг за по-твърда политика спрямо Москва. Когато върховният военен командир на НАТО в Европа заяви, че Русия не търси пряк конфликт с Алианса, това неизбежно поставя въпроси относно част от досегашните обществени нагласи.
Тези дипломатически сигнали идват в момент, когато Украйна чрез удари с дронове дълбоко в руския тил се опитва да покаже, че Русия вече няма напълно защитено вътрешно пространство. Ударите срещу логистични центрове, петролни рафинерии, енергийни и отбранителни обекти имат не само военен, но и значителен политически ефект. Киев и неговите съюзници се стремят да представят войната като конфликт, в който Русия може да бъде изтощена и принудена да седне на масата за преговори под натиск. Този подход се вписва в представите на част от европейските стратези за продължителен натиск върху Москва, при който Украйна би могла да започне евентуални преговори от по-благоприятна позиция според вижданията на Брюксел, Лондон, Париж и Берлин. Още: Тръмп отново се заема с Украйна и рискува да провали всичко постигнато до момента
Европа може действително да иска край на войната, но по начин, който да предотврати превръщането на огромния политически и военен ресурс, вложен в Украйна, в очевидно поражение. Европейските столици разбират, че евентуален срив на украинския фронт, пълното овладяване на Донбас от Русия и мир, наложен при руски условия, биха поставили под съмнение политическата стратегия, следвана от 2022 г. насам. От друга страна, продължаването на войната без ясен резултат натоварва европейските бюджети, поражда социално напрежение и показва зависимостта на Европа от американската стратегическа воля. Ако администрацията на Доналд Тръмп продължи да прехвърля все по-голяма част от тежестта върху европейските държави, цената за континента може да стане изключително висока.
В интерес на европейците е конфликтът да бъде замразен в момент, когато Русия може да бъде представена като изтощена, а Украйна все още способна да се съпротивлява. Подобен сценарий би позволил на всяка страна да защити собствената си версия за изхода от войната. Киев би заявил, че е запазил държавността си и е предотвратил унищожаването на Украйна. Европа би подчертала значението на своята подкрепа. Русия би акцентирала върху контрола над завоюваните територии, сухопътния коридор към Крим и факта, че Украйна не е станала член на НАТО.
Проблемът е, че подобни паралелни интерпретации не решават основния въпрос - бъдещия статут на Украйна.
Кремъл едва ли ще приеме прекратяване на огъня, ако непосредствено след това на украинска територия започнат да се разполагат западни военни сили, инструктори или системи за противовъздушна отбрана, подкрепени от гаранции за сигурност, наподобяващи на практика механизма на член 5 от Северноатлантическия договор. Руският политически елит вероятно би възприел подобен сценарий като стратегически капан. Макар Русия да запази териториални придобивки, останалата част от Украйна би могла да се превърне в още по-тясно интегриран западен партньор. Още: Бивш шеф на НАТО посочи слабите места на Путин и Русия: Европа трябва да говори чрез сила
Кремъл вероятно би приел прекратяване на огъня само ако получи гаранции, че Украйна ще остане извън НАТО, че западни сили няма да бъдат постоянно разположени на нейна територия и че фактическата линия на контрол ще се превърне в отправна точка за ново политическо уреждане. Западът трудно би се съгласил на подобни условия, тъй като това би означавало признание, че военната помощ за Украйна не е променила фундаментално логиката на конфликта. За Киев подобна сделка също би била изключително трудна за приемане, тъй като всяко правителство, което официално признае загубата на територии, би било обвинено в капитулация. Затова ситуацията все повече се движи към формула, при която никой не признава официално нищо, но всички се стремят да затвърдят постигнатото на терен.
Донбас остава сърцевината на проблема. Ако войната бъде замразена преди Русия да установи пълен контрол върху Донецка област, Москва би могла да смята резултата за непълен. Ако войната продължи до пълното овладяване на Донбас, Украйна ще продължи да разчита на западна подкрепа за изтощителна отбрана. Ако настоящата линия на съприкосновение се превърне в трайна, макар и непризната граница, Европа ще се изправи пред нов замразен конфликт - значително по-мащабен, по-опасен и по-скъп от предишните постсъветски конфликти.
Европа очевидно се приближава до момент, в който ще трябва да избере между продължителна война на изтощение и контролирано прекратяване на бойните действия, което да бъде представено като запазване на украинската държавност. Русия, от своя страна, трябва да прецени дали може да постигне желаните цели на бойното поле, преди западната военна индустрия и развитието на украинските дронови способности допълнително да усложнят ситуацията. Мирът вероятно би бил изгоден за всички страни в момента, но съгласието по неговите условия остава изключително трудно. Въпреки това е факт, че дипломатическата активност се засилва и мнозина виждат в това положителен сигнал.Още: Оръжията да говорят: Лавров призова, Украйна изпълни серия унищожителни удари (ОБЗОР - ВИДЕО)
Автор: Ф. Вукович за Advance
Превод: Ганчо Каменарски
