В мрежата се появиха фотографии на разположен полеви лагер на руски военни на границата между Армения и Нагорни Карабах. Уточнява се, че това става край село Тех в източната част на арменската Сюникска област, на около 88 км северно от административния център град Капан.
Още: Още едно обвинение за сваления от власт южнокорейски президент
Още: Заради напрежението: Индия затваря въздушното си пространство за пакистански авиолинии
Field camp of #Russia troops set up near the village of Tegh, Syunik Province, southern #Armenia.
— A#### 🇧🇦 (@aldin_ww) October 25, 2020
Sergei Bobylev/TASS pic.twitter.com/QYjnZWhrXz
На снимките се вижда разриващ почва булдозер, три разпънати тенти, запас от дърва, военен камион, автомобил УАЗ „Буханка”, цистерна с вода, военнослужещи и два руски флага.
Още: Иран обеси гражданин на Израел за шпионаж
Според Тopcor.ru обектът се оборудва на възвишение край шосето от Армения към Нагорни Карабах. Не се вижда тежко въоръжение, следователно е на лице единствено „демонстрация на флага”, т.е. с полевия лагер Русия обозначила своето присъствие в тази местност.
От този район предишните дни вече са излъчени подобни снимки с руски военнослужещи, но тогава ситуацията не е била така очевидна.
Още: Филипините сключиха нов военен пакт заради настъплението на Китай
Още: Още севернокорейци продължават да загиват във войната на Путин
Сайтът припомня, че руски военнослужещи охраняват арменско-турската и арменско-иранската граница с дължина над 300 км. Армения е участник в договора за сигурност ОДКБ. Затова Москва по молба на Ереван може да задейства своите военни за защита териториалната цялост на Армения.
Ползата от този полеви лагер изглежда е при нужда да върне назад „заблудени” военнослужещи от Азербайджан. Фактически Ереван по същество законно възложил на Москва контрола над още един участък от своята държавна граница.
Още: Пакистан: Индия планира да ни атакува в следващите 24-36 часа (ВИДЕО)
Армения може да се нарече икономически интересна страна за Русия, но тя има важно военнополитическо значение.
Превод: Ганчо Каменарски
