Русия се колебае да спре газовите доставки

Въпросът за газовите доставки се оказа централна тема в украинската криза. Ситуацията в Украйна е на дневен ред както в разговорите между страните от Г20, така и при срещите между седемте най-развити държави в света. В четвъртък вечерта членовете на Г7 (бившия Г8, но без Русия, която не отстранена заради кризата в Украйна) обсъдиха „финансовите нужди” на Киев.

В свое писмо до европейските лидери руският президент Владимир Путин заяви, че ако Украйна не изплати дълговете си за газовите доставки, кранчето ще бъде спряно. Той настоя за „осигуряване на доставките и транзита на руски газ в точно изпълнение на договорените условия”. 25% от използвания от ЕС газ идва именно от Русия, а половината от него преминава през Украйна.

Използването на газа като оръжие е нож с две остриета за Русия. Въпреки че Украйна е натрупала дълг от 2,2 милиарда долара (над 1,6 милиарда евро), Москва не се решава да спре доставките за страната. Впрочем, руският президент Владимир Путин поиска от „Газпром” да почака до следващите преговори, преди да завърти кранчето. Залогът за Русия са европейският и китайският пазар.

След кризите през 2006 и 2009 година газовото оръжие изгуби своята ефективност срещу Европа. Тъй като студеният период сега завършва, непосредствените последици от спирането на газа ще са ограничени. ЕС е по-малко уязвим и заради факта, че сега отчасти се захранва чрез газопровода „Северен поток”, който минава през Балтийско море, а освен това се намира върху огромни газови залежи. Освен това, от около осем години ЕС се снабдява все повече с транспортиран по море втечнен природен газ от Норвегия и Алжир. „Тъй като все още нестабилната руска икономика е силно зависима от износа на енергоносители, Русия има интерес от надеждните газови доставки към ЕС”, отбелязва Лилит Геворгян от консултантската компания HIS.

Освен това, САЩ и ЕС се ангажираха да помагат на Киев да покрива енергийните си нужди, като връщат част от внесения в Централна Европа руски газ срещу по-ниска цена. Този ход вече бе окачествен от „Газпром” като незаконен. „Този път Украйна ще си намери газ от другата страна, което ще ускори еманципацията й от руския газ”, отбелязва Алексей Малашенко от център „Карнеги”. Русия „може да загуби този пазар завинаги. А ако трябва да насочим целия си газ към Китай, тогава китайците ще бъдат в изгодна позиция да диктуват цените”, казва той.

На Изток Русия също води газова война. От години руската компания „Газпром” преговаря за сключването на договор, който ще й даде за първи път достъп до огромния китайски пазар. След като миналата година бяха разрешени техническите въпроси, сега групата се мъчи да договори цените, а подписването на договора, което трябваше да стане миналата година, бе отложено. „За Русия ще бъде контрапродуктивно да спира газовите доставки за Украйна, преди да е завършила преговорите с Китай”, посочват анализаторите от „Мерил Линч”. През последните седмици преговорите бяха засилени, за да се стигне до сключването на договор по време на предвидената за май визита на Путин в Китай. Така Пекин може да се възползва от ситуацията в Украйна и да получи допълнителна изгода.

Le Parisien