Заедно в скръбта: Израелец и палестинец, загубили дъщерите си, призовават за мир и прошка

Дъщерята на Басам Абир е убита от израелски полицай, когато е била само на 10 години. Дъщерята на Рами, Смадар, е убита от атентатор самоубиец на "Хамас" на 14-годишна възраст.

След подобна трагедия никой не би се изненадал, ако двамата станат непримирими врагове, но вместо отмъщение за децата си, двамата призовават за взаимна прошка и прекратяване на войната, пише BBC.

Още: Съветник на Нетаняху: Не планираме нова окупация на Газа, ето кога ще се намесваме

"Ние не сме животни, можем да мислим. Затова си зададох въпроса: Ще върне ли нечия смърт моята дъщеря?", пита Рами. На свой ред Басам казва: "Дори да убиете всички евреи на Земята, всички, не само израелците, дъщеря ми пак си е отишла завинаги".

След смъртта на дъщерите си и двамата бащи стават членове на организацията "Родителски кръг", неправителствено движение, обединяващо израелци и палестинци, загубили близки членове на семейството си в конфликта. 

Рами, който е бил войник в израелската армия, казва, че Басам е най-близкият му човек на Земята. "Нямаме нужда от думи, за да се разберем... Опитвам се да приличам на него, черпя сила от него". 

Басам, който на младини е бил в затвора за хвърляне на граната по група израелци, сега смята Рами за свой роден брат. "Ние сме братя. Нашата връзка е над конфликта, защото вярваме в едни и същи ценности. Ние ценим човешкия живот, скъпи са ни животът на всички мирни граждани, демокрацията и свободата“, казва той.

Още: ВИДЕО: Израел ликвидира водещия оръжеен експерт на „Хамас“

Според двамата подновеният конфликт след атаката на "Хамас" от 7 октомври е нов "омагьосан кръг от насилието", което никой не е успял да прекъсне в продължение на много десетилетия.

Смъртта на Смадар

На 4 септември 1997 г. Смадар и нейните приятелки отиват да пазаруват в Йерусалим. Тя загива след като атентатор самоубиец се взривява недалеч от нея. Рами и съпругата му Нурит отчаяно я търсят в продължение на часове.

"Обикаляш от болница в болница, от едно полицейско управление в друго", спомня си Рами. "Докато не попаднеш в моргата. И там те очаква картина, която не можеш да забравиш до края на живота си." 

Още: Асоциацията на чуждестранната преса обвини ЦАХАЛ в тормоз над репортери

"Болката е непоносима. И най-важното е, че не изчезва. Невъзможно е да се забрави за нея. Осъзнаваш я 59 секунди от всяка минута, в която живееш", казва той.

Смъртта на Абир

На 6 януари 2007 г. 10-годишната дъщеря на Басам, Абир, е тежко ранена пред училището си на Западния бряг. Гумен куршум, изстрелян от израелски полицай, я уцелва в главата. Два дни по-късно тя умира в болницата. В болницата, където Абир агонизира, Рами и съпругата му, представляващи „Родителския кръг“, стоят до семейството на Басам. "Имах чувството, че отново съм загубил дъщеря си", казва Рами.

Два дни по-късно Басам също се присъединява към "Родителския кръг".

Още: Йордания обяви кога ще смята, че е във война с Израел

"Гневът все още ме изпълва и днес. Не е изчезнал, защото всички сме хора, а хората сме склонни да го изпитваме", признава Басам. Но отмъщението няма да спре болката, казва още той. "Вярвам, че отмъщението няма да поправи нищо, няма да върне дъщеря ми."

Прекъсване на "порочния кръг на насилието"

Басам и Рами участват заедно на митинги и конференции.

"Ако нямаше окупация, нямаше да има нужда да се избиваме. През цялото време воюваме. В това море от кръв една вълна непрекъснато следва след друга. Стига толкова, време е да спрем“, казва Басам, имайки предвид създаването на държавата Израел през 1948 г. в Палестина, която тогава е под британски мандат.

Рами също говори за "окупация", което е много необичайно за израелски евреин: "Това не е нормално. Един народ не трябва да доминира над друг. Израелската окупация не е нормална ситуация. Тази ситуация доведе до смъртта на нашите деца и ние трябва да я променим."

Басам и Рами често разговарят с млади хора, включително гимназисти от двете страни. 

"Между нашите народи има море от кръв, море от скръб и емоции", казва Рами. "Понякога е много, много трудно: взаимни обвинения, понякога ругатни, понякога агресивност. Но ако в края на разговора ни поне едно дете кимне с глава в знак на съгласие, това вече е чудо. Това означава, че сме съхранили една капка кръв. А в юдаизма, знаете, една капка кръв е целият свят", казва той.

Двамата бащи се надяват, че могат да доживеят да видят траен мир.

"Срещнах убиеца на дъщеря ми в съда. Смятам го за жертва. Казах му: "Ти не уби враг или терорист, ти уби невинно 10-годишно момиче", спомня си Басам. И добавя: "Той е жертва на образованието си, на идеологията, жертва на историята".