Европейската комисия прие на 4 ноември годишния си пакет за разширяване на ЕС, в който представя цялостна оценка на напредъка, постигнат от страните кандидатки през последните 12 месеца. Тазгодишният доклад показва, че присъединяването на нови държави членки е все по-близо на хоризонта, докато за други ситуацията не е толкова "розова", в това число и Северна Македония. В документа са описани в детайли стъпките към евроинтеграция на Черна гора, Албания, Украйна, Молдова, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Турция и Грузия.
Темпото на техните реформи, по-специално в областта на демокрацията, правовата държава и основните права, оказва пряко влияние върху скоростта на присъединяването.
Още: Задава се нов доклад за Северна Македония: Скопие няма мърдане за македонските българи
"Ние сме по-решени от всякога да превърнем разширяването на ЕС в реалност. Защото по-голям съюз означава по-силна и по-влиятелна Европа на световната сцена. Но това трябва да остане и ще остане процес, основан на заслуги", обяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Присъединяването към ЕС, по думите ѝ, е уникална възможност, обещание за мир, просперитет и солидарност.
Оценките са придружени от препоръки и насоки за реформи. От ЕК подчертават: "За да се гарантира, че новите държави членки продължават да защитават и поддържат постигнатите резултати в областта на правовата държава, демокрацията и основните права, бъдещите договори за присъединяване следва да съдържат по-силни гаранции срещу отстъпки от ангажиментите, поети по време на преговорите за присъединяване".
Оценките за всяка държава: Северна Македония
Снимка: Християн Мицкоски, Facebook
Северна Македония е продължила работата си по пътните карти за върховенството на закона, реформата на публичната администрация и функционирането на демократичните институции, както и по плана за действие за защита на малцинствата, отчитат от ЕК. Само че са необходими "по-нататъшни бързи и решителни действия по отношение на критериите за отваряне" (на клъстери в преговорите) възможно най-скоро и "при изпълнение на съответните условия".
Още: България и Северна Македония подписват за жп тунел: Защо е важно да има такъв
"Северна Македония следва да засили усилията си за спазване на правовата държава, като гарантира независимостта и почтеността на съдебната система и засили борбата срещу корупцията. Страната трябва също така да приеме необходимите конституционни промени с оглед включването в Конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други народи, като например българите, както е посочено в заключенията на Съвета от юли 2022 г., които страната се ангажира да започне и да постигне", пише в доклада на ЕК за Скопие.
Това означава, че от Комисията отправят послание към правителството на Християн Мицкоски, че членството в ЕС ще се забави, ако българите не бъдат вписани в Конституцията и правата им не бъдат гарантирани от основния закон в страната. Не е посочена ориентировъчна дата за евентуално бъдещо присъединяване, както е в много от случаите с останалите държави.
Черна гора
Черна гора отбеляза "значителен напредък" по пътя към присъединяването към ЕС, като през последната година приключи четири преговорни глави. Ангажиментът на Подгорица да приключи временно още глави до края на 2025 г. "отразява нейната отдаденост на европейската интеграция", смятат от ЕК.
"Поддържането на стабилен напредък по реформите и търсенето на непрекъснат широк политически консенсус са от решаващо значение за постигането на целта на страната да приключи преговорите за присъединяване до края на 2026 г. При условие че темпото на реформите се запази, Черна гора е на път да постигне тази амбициозна цел", обяви ЕК.
Още: "Вучич нападна Турция": Напрежението в Черна гора, обяснено от главата на ислямската общност там
Албания
Албания е постигнала "значителен напредък", като през последната година са открити четири клъстера. Подготовката за откриването на последния клъстер през тази година е в напреднала фаза. Напредък е постигнат по основните области, по-специално по отношение на реформата на правосъдието и борбата срещу организираната престъпност и корупцията.
Снимка: премиерът на Албания Еди Рама, Getty Images
"Сега са необходими продължителни усилия за постигане на междинните критерии в основните области, което ще проправи пътя за започване на приключването на преговорните глави, след като бъдат направени необходимите секторни реформи. Постигането на целта на Албания да приключи преговорите до 2027 г. зависи от поддържането на темпото на реформите и насърчаването на приобщаващ политически диалог. При условие че темпото на реформите се запази, Албания е на път да постигне тази амбициозна цел", правят заключение от Еврокомисията.
Още: Из новия доклад на ЕК: Албания в ЕС до 2030 г.
Украйна
Въпреки "безмилостната агресивна война" на Русия, Украйна остава твърдо ангажирана с пътя си към присъединяване към ЕС, като успешно е завършила процеса на преглед и е постигнала напредък по ключови реформи. Киев прие пътни карти за върховенството на закона, публичната администрация и функционирането на демократичните институции, както и план за действие относно националните малцинства, който Еврокомисията оцени положително.
Украйна е изпълнила условията за отваряне на групи: една (основни принципи), шест (външни отношения) и две (вътрешен пазар). Комисията очаква страната да изпълни условията за отваряне на останалите три групи - това може да стане още преди края на годината. Украинското правителство е заявило целта си да приключи временно преговорите за присъединяване до края на 2028 г. "Комисията е решена да подкрепи тази амбициозна цел, но счита, че за да бъде постигната, е необходимо ускоряване на темпото на реформите, по-специално по отношение на основните принципи, по-конкретно - върховенството на закона", пише в доклада.
Още: Орбан прави мини алианс, който да спира помощта на ЕС за Украйна
Молдова
Въпреки непрекъснатите хибридни заплахи и опитите за дестабилизиране на страната, Молдова отбеляза "значителен напредък" по пътя си към присъединяване, като успешно приключи процеса на преглед. Първата среща на върха между ЕС и Молдова през юли 2025 г. бележи нов етап в сътрудничеството и интеграцията. Кишинев прие пътни карти за върховенството на закона, публичната администрация и функционирането на демократичните институции, които ЕК оцени положително.
Оценката на Комисията е, че Молдова е изпълнила условията за отваряне на клъстери: един (основни принципи), шест (външни отношения) и две (вътрешен пазар). ЕК очаква Молдова да изпълни и условията за отваряне на останалите три клъстера - както и при Украйна, работи се това да стане преди края на годината. Правителството на Молдова е заявило целта си да приключи временно преговорите за присъединяване до началото на 2028 г. "Комисията е решена да подкрепи тази цел, която е амбициозна, но постижима, при условие че Молдова ускори настоящия темп на реформите. Поддържането на темпото на реформите е от решаващо значение, подкрепено от силната парламентарна подкрепа за европейския път на страната след изборите през септември", отчита ЕК.
Още: Как България повлия на изборите в Молдова и избра проевропейския път на страната
Снимка: молдовският президент Мая Санду, източник: European Parliament
Сърбия
Поляризацията в сръбското общество се задълбочи на фона на масовите протести, които се провеждат в цялата страна от ноември 2024 г. насам, когато стана трагедията в Нови Сад. Демонстрациите, водени предимно от младежи, са насочени срещу режима на президента Александър Вучич, а твърденията за корупция във властта не стихват. Всичко това отразява разочарованието на гражданите от липсата на отчетност и прозрачност, съчетани със случаи на прекомерна употреба на сила срещу протестиращите и натиск върху гражданското общество. Има сериозно подкопаване на доверието между заинтересованите страни, което се отразява на процеса на присъединяване.
"Реформите значително са се забавили. Въпреки че се отчитат някои скорошни развития като подновяването на процедурата за избор на нов съвет на регулаторния орган за електронните медии (REM) и напредъка в законодателния процес по Закона за единния избирателен регистър, които сега трябва да бъдат завършени и приложени, както и скорошното по-голямо привеждане в съответствие с общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, което трябва да бъде продължено, е необходимо да се направи повече", отчита ЕК.
От Сърбия се очаква "да преодолее застой в областта на съдебната система и основните права като цяло и спешно да обърне тенденцията на отстъпление в областта на свободата на изразяване и ерозията на академичната свобода". Оценката на Комисията от 2021 г., че Сърбия е изпълнила началните критерии за група 3 (конкурентоспособност и приобщаващ растеж), остава валидна.
Снимка: Александър Вучич, Getty Images
Босна и Херцеговина
В Босна и Херцеговина политическата криза в Република Сръбска (една от съставните ѝ части) и краят на управляващата коалиция подкопаха напредъка по присъединяването към ЕС, което доведе до ограничени реформи, по-специално в областта на защитата на данните и граничния контрол, както и до подписването на споразумението за статута на Frontex.
Положителният момент е, че през септември 2025 г. Босна и Херцеговина представи на Европейската комисия своя програмата за реформи. След последните институционални промени в Република Сръбска страната има възможност да осъществи реформи по пътя към ЕС. "За да започнат ефективно преговорите за присъединяване, властите трябва на първо място да финализират и приемат закони за съдебна реформа, които са в пълно съответствие с европейските стандарти, и да назначат главен преговарящ", обявиха от ЕК в доклада си.
Още: Ето кой седна на стола на Додик в Република Сръбска
Косово
Косово остава ангажирана с европейския си път, като се ползва "с висока степен на обществена подкрепа", пише в документа на ЕК. Забавянето в създаването на институциите след общите избори през февруари забави напредъка на реформите, свързани с ЕС. За да се върне Косово на пътя към ЕС, е необходимо "да се изгради междупартийно сътрудничество и да се преоценят приоритетите на тези реформи".
Нормализирането на отношенията със Сърбия и изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на диалога, остават неразделна част от европейската перспектива на Косово. "Комисията е готова да изготви становище относно заявлението за членство на Косово, ако Съветът (на ЕС) поиска това. Европейската комисия предприе първите стъпки за постепенно отменяне на мерките срещу Косово, в сила от май 2025 г. Следващите стъпки остават обвързани с условието за устойчиво намаляване на напрежението в северната част. Комисията възнамерява да отмени тези мерки, при условие че след втория кръг на местните избори бъде постигнато плавно прехвърляне на местното управление в северната част и напрежението продължи да намалява", обещават от ЕК.
Още: Блокаж в Косово: Курти не беше избран за премиер, все още няма правителство
Турция
Снимка: турският президент Реджеп Тайип Ердоган, Getty Images
Турция остава страна кандидатка и ключов партньор за ЕС, пише в доклада. В съответствие със заключенията на Европейския съвет от април 2024 г. ЕС развива отношенията си с Анкара "постепенно, пропорционално и обратимо, като се ангажира с общи приоритети". Възобновяването на преговорите за уреждане на кипърския въпрос е ключов елемент от сътрудничеството. "Същевременно нарастващият брой съдебни дела срещу опозиционни фигури и партии, наред с многобройни други арести, пораждат сериозни опасения относно спазването на демократичните ценности от страна на Турция", отчита ЕК.
Макар диалогът относно върховенството на закона да остава в центъра на отношенията между ЕС и Турция, все още не е решен проблемът с "влошаването на демократичните стандарти, независимостта на съдебната система и основните права". Преговорите за присъединяване с Анкара са в застой от 2018 г.
Още: Арест без край: Турски съд оставя Имамоглу зад решетките
Грузия
През 2024 г. Европейският съвет стигна до заключението, че процесът на присъединяване на Грузия към ЕС е фактически спрян. Оттогава насам ситуацията се влоши значително, като се наблюдава "сериозно отстъпление в демократичното развитие, белязан от бързото подкопаване на върховенството на закона и строги ограничения на основните права". Това включва законодателство, което сериозно ограничава гражданското пространство, подкопава свободата на изразяване и събрания и нарушава принципа на недискриминация. Така ЕК описва действията на проруските управляващи от партия "Грузинска мечта", срещу които се водят масови граждански протести, откакто формацията си осигури пълно мнозинство в парламента миналата есен. Властите сами обявиха, че поставят на "стоп" евроинтеграцията.
"Грузинските власти трябва спешно да обърнат демократичния регрес и да предприемат всеобхватни и конкретни усилия за преодоляване на нерешените проблеми и за провеждане на ключови реформи, подкрепени от междупартийно сътрудничество и гражданско участие, в съответствие с ценностите на ЕС. Вследствие на заключенията на Европейския съвет от декември 2024 г. и предвид продължаващия регрес в Грузия, Комисията счита Грузия за страна кандидатка само на думи. Грузинските власти трябва да демонстрират решителна ангажираност да обърнат курса и да се върнат на пътя към присъединяване към ЕС", обявиха от Европейската комисия в доклада.
Сега е ред на Съвета на ЕС да разгледа днешните препоръки на Европейската комисия и да вземе решения относно следващите стъпки в процеса на разширяване.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас смята, че оценките са „до голяма степен положителни“ за Черна гора, Албания, Украйна и Молдова, докато перспективите са смесени за Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Северна Македония, както и отрицателни за Грузия.
New countries could join the EU by 2030 — says Kaja Kallas
— NEXTA (@nexta_tv) November 4, 2025
Among them are Albania, Moldova, Ukraine and Montenegro.
Georgia is considered only a nominal candidate, as the country made a serious shift away from democracy after 2024.
The European Commission is ready to open all… pic.twitter.com/9I55mkqvue
