Докато бившият президент на Северна Македония Стево Пендаровски отвори темата – табу за така наречения „Сръбски свят“ - на заден план в нашата югозападна съседка вървят едни процеси, които са изключително важни по отношение на това дали страната ще успее да се задържи на своя проевропейски път. Знаем, че до 2024 г. Северна Македония беше заедно с Албания по този път, но двете страни бяха разделени, поради липса на напредък на нашите югозападни съседи с вписването на българите в македонската конституция, което не са направили повече от 3 години. И докато Албания отвори всички клъстери за еврочленство, Скопие се сближава все повече със Сърбия и изглежда потъва в доктрината за така наречения „Сръбски свят“.
Какви са фактите?
Лицето на това сближаване е вицепремиерът на Република Северна Македония от сръбски произход Иван Стоилкович, който отговаря за междуобщностните въпроси и е коалиционен партньор на партията на Мицкоски – ВМРО-ДПМНЕ. Той е може би един от "сивите кардинали" в управлението на нашата югозападна съседка.
Стоилкович обаче не стои със скръстени ръце, а напротив – работи за сближаване с Белград. Доказателстпво за това е последният подписан документ между Северна Македония и Сърбия и многобройните му срещи на високо ниво с представители на сръбската държава, които започват от създаването на правителството на Мицкоски и са все така интензивни и днес.
Става въпрос за Меморандума за разбирателство и сътрудничество между македонското правителство с правителството на Република Сърбия. Подписите си под него полагат само преди седмица Стоилкович и сръбският вицепремиер и министър на икономиката Адриана Месарович.
Подписаният документ е определян като нова стъпка в задълбочаването на икономическите и стратегическите връзки, особено за улесняване на обмена на стоки, опростяване на митническите процедури и премахване на бариерите, с цел засилване на сътрудничеството чрез „Отворени Балкани“, която не е официално призната от ЕС като алтернатива за преговорите за членство, а и към нея съществуват рискове тя да бъде използвана като геополитически инструмент.
За сравнение между България и Северна Македония има подписан Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., който не само не се спазва, а и от властта там доскоро говореха за неговото денонсиране. Вторият по-важен документ, който се явява своеобразно продължение на договора е протокола от 2022 г., с което България вдигна така нареченото вето. Става въпрос за „френското предложение“, с което страната ни получи гаранции за вписването на българите. Нещо, което обаче се обжалва в македонския конституционен съд.
Единственото движение тази година беше по отношение на подготовката и изграждането на трансграничния железопътен тунел по коридор 8, но такива документи са подписани и между Сърбия и Северна Македония по отношение на коридор 10. ОЩЕ: България през 2017 година: Договорът за добросъседство с Македония
Просръбските срещи на Стоилкович
Не без значение са просръбските срещи на Стоилкович, които проследихме от официалната интернет страница на въпросното Министерство на междуобщностните въпроси. Там има информация от октомври 2024 г., което е няколко месеца след началото на мандата на Мицкоски, начело на държавата.
В този своебразен отчет не включваме многобройните пътувания на Стоилкович до Белград и срещите му с други по-нисшестоящи сръбски представители и разговорите му на ниво посланици и консули, но прави впечатление, че дейността му свързана с албанци, роми, власи остава между другото, докато българите изобщо не се споменават.
Основната му работа са срещи, връзки и подпомагане на сръбската власт.
За този период поне три пъти се е срещал със сръбския президент Александър Вучич. Последната му е през ноември 2025 г. на тържествено откриване на четвъртото издание на панаира „Wine Vision - Open Balkans“, който се провежда на Белградския панаир. Такава среща има и през ноември 2024 г. на същия панаир.
През август 2025 г. Стоилкович присъства на прием, организиран от сръбския президент Вучич, в чест на младите спортисти, част от лагера „Сърбия те зове 2025“.
Снимка: Министерство на медуобщностните въпроси, Република Северна Македония
Среща се три пъти със сръбските премиери – през октомври с Джуро Мацут в Скопие, а през март има среща бившия вече сръбски министър-председател Милош Вучевич. Тя обаче не е единствена – с Вучевич провеждат съвместна среща със сръбската диаспора в Северна Македония през октомври 2024 г.
Има три срещи със сръбския вицепремиер Адриана Месарович – през декември 2025 г., месец по-рано, както и през ноември 2024 г.
Нещо повече - той е инициатор и присъства на откриването на консулството на Република Сърбия в Куманово, което трябва да работи "за насърчаване на отношенията между двете страни и гражданите в областта на културата, образованието, икономическото сътрудничество, туризма".
Защо Северна Македония може да е първата цел на "Сръбския свят"?
Не без значение е референдумът за независимост на Македония от 8 септември 1991 година, който е подкрепен от мнозинството от населението там, но питането е доста спорно. Първата част е за независимост, но втората оставя вратата отворена, тъй като е за съюз със „суверенните държави на Югославия“.
Въпросът е дали това означава, че първата цел на „Сръбския свят“ е Северна Македония? ОЩЕ: Бивш шеф на сръбското разузнаване: Българите да мълчат, да палят свещи и да искат прошка
„Сръбският свят“, „Велика Сърбия“ или Новата Югославия
Знаем, че темата за „Сръбския свят“ е не само противоречива, а и доняктъде тема табу в македонската общественоснт. Доктрината за „Сръбския свят“ може да се счита за новото наименование на концепцията за „Велика Сърбия“. Целта е обединение на всички сърби в една държава, което включва части от Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Косово – страни, в които последно време вървят дестабилизационни процеси.
В Хърватия имаше напрежение със сръбските културни дни и фашистки поздрави, в Босна и Херцеговина – Република Сръбска бойкотира членството на страната в ЕС, а до границата й на сръбска територия беше разкрито руско паравоенно училище.
В Черна гора имаше етническо напрежение с турски граждани, за което беше обвиняван именно сръбския президент Вучич, а в Косово страната е в политическа криза и няма редовен кабинет на фона на противоречията с Белград.
Безспорно Югославия в смисъла, в който е съществувала едва ли би могла да се появи предвид членството на много от държавите на Балканите в НАТО и ЕС, но доктрината за „Сръбския свят“ се явява като нейн съвременен заместител. ОЩЕ: Вучич: Нямаме "Сръбски свят", но с него България оправдава политиката срещу нас
