През предходните години отличникът за Европейския съюз Черна гора е била изложена на различни форми на хибридно и злонамерено чуждестранно влияние, като за най-значими външни актьори са посочени Русия и Сърбия. Това става ясно от анализа "Хибридните заплахи: Какво всъщност означават те", изготвен от Центъра за дигитална криминалистика (Digital Forensic Center – DFC). Организацията е първият по рода си център в региона на Западните Балкани, базиран в Черна гора. Основната мисия на организацията е да намали влиянието на злонамерените информационни кампании (дезинформация, фалшиви новини и хибридни заплахи) върху демократичните процеси и институции.
Въздействието на тези страни не засяга само Черна гора, а и региона на Западните Балкани.
Според анализа въздействието на Русия е насочено предимно към отслабване на западната интеграция на региона, доверието в НАТО и Европейския съюз и поддържане на политическа нестабилност, която ограничава способността на държавите да се обвързват по-тясно със Запада.
Руските и сръбските интереси не са идентични, но в отделни сегменти се припокриват и взаимно се усилват.
Инструментите на Сърбия
Сърбия пък разполага със значително по-непосредствена инфраструктура за влияние в Черна гора чрез политически, медийни, религиозни, икономически и други обществени връзки.
Знаем, че именно тези основни елементи е базирана и концепцията за "Сръбски свят".
В доклада се отчита още, че дейността на религиозни, неправителствени и други обществени организации е легитимна част от демократичното общество, но и че определени структури могат да се превърнат в канал за външно влияние, ако се използват за политическа мобилизация, разпространение на пропагандни наративи или защита на интересите на външен актьор. Особената им стойност е достъпът до местни общности и общественото доверие. ОЩЕ: "Сръбски свят" не спи: Митрополит от Сръбската църква благослови учебната година в Черна гора
Хърватия и Албания: не са регистрирани съпоставими модели
В анализа се отчита, че с Хърватия и Албания не са констатирани съпоставими модели.
Отчита се още, че съществуването на двустранни спорове, различни интереси или политически разногласия между държавите само по себе си не може да бъде квалифицирано като хибридна заплаха. Некритичната употреба на понятието може да доведе до неговото обезценяване и до погрешното впечатление, че всяко политическо напрежение, неблагоприятно решение или спор със съседна държава представлява хибридна атака.
Ако понятието „хибридни заплахи“ започне да се използва като политически етикет за различни вътрешно- и външнополитически спорове, не само се замъглява общественият дебат, но се затруднява и разпознаването на реалното хибридно въздействие, когато то действително се случва. ОЩЕ: Хърватия към Черна гора: Бяхме търпеливи, но е време за решителни стъпки
Пълния текст на анализа може да намерите ТУК.
