Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова смята, че въпросите, свързани с европейската интеграция на Скопие и условията, поставени от България, не могат да се разглеждат нито изключително като двустранен въпрос, нито само като проблем между страната и Европейския съюз (ЕС). В интервю за телевизия "Сител" Силяновска-Давкова обсъди срещата си с председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и възможността Европейският съюз (ЕС) да посредничи в преговорите със София. Още: Повече от съседи: Силяновска хем е вдъхновена след среща с Радев, хем се оплаква
Тя припомни, че въпросът дали спорът е двустранен, или попада в обхвата на отношенията с ЕС, е бил повдиган и в миналото.
Ще направи ли Северна Македония конституционни промени?
Още: Фон дер Лайен пристига в Скопие на обяд: Ще има среща с Мицкоски и Силяновска за България
"Когато твърдяхме, че въпросът има двустранен характер - тъй като нито в Плана за действие, нито в предишни дискусии е имало възражения от други държави и никой не е заплашвал с вето; напротив, подчертаваше се необходимостта от система за оценка въз основа на постигнатите резултати - България поддържаше тезата, че въпросът не е двустранен, а че всъщност си имаме работа с ЕС. Често съм казвала, че ако това е така, нека тогава преговаряме с ЕС", заяви Силяновска-Давкова.
Според нея европейското право предвижда механизми за справяне със ситуации, при които се установява сериозно нарушение на принципите и ценностите на Съюза; в тази връзка тя изрично посочи член 7 от Договора за ЕС.
Президентът обаче подчерта необходимостта от диалог. По отношение на спазването на европейските принципи и ценности, Силяновска-Давкова се позова на европейското конституционно право и на основните документи на ЕС.
"Аз съм не само президент, но и професор. Добре познавам европейското конституционно право. Въпросите, повдигнати наскоро от г-жа Йотова - президента на България - относно задължението ни да спазваме принципите и ценностите на Европейския съюз, са точно същите, които и аз отстоявам. Договорът за Европейския съюз, Лисабонският договор и Хартата на основните права ясно посочват, че ЕС трябва да зачита националната и културната идентичност не само на своите държави членки, но и на всички нации и страни", заяви Силяновска-Давкова.
Тя добави, че европейските документи също така призовават за зачитане на конституционните и политическите структури на държавите, като отбеляза, че тези принципи трябва да бъдат взети предвид по време на процеса на европейска интеграция на Македония.
По отношение на искането за конституционни промени президентът заяви, че не може да гарантира тяхното приемане. "Какво отговарям, когато ме питат дали ще променя Конституцията. Не мога да дам такава гаранция. Депутатите не представляват мен; те представляват гражданите и, както във всеки европейски парламент, гласуват според собствените си убеждения", каза тя.
Силяновска-Давкова също така постави въпроса какво би се случило, ако отново бъдат инициирани конституционни промени, но не успеят да съберат необходимото мнозинство от две трети, както и изискваното мнозинство от депутати от общностите, които не са част от мнозинството.
Още: „Млъкни и слушай“: Силяновска се оплаква не просто от България, а от целия ЕС
