Легендата на българския футбол Христо Стоичков бе един от хората, които изпратиха Борислав Михайлов на последния му път. Както е известно, бившият вратар на националния отбор по футбол и президент на БФС си отиде от този свят на 31 март на едва 63-годишна възраст. Той прекара последните няколко месеца в кома в болница, след като в края на ноември получи инсулт и се наложи да бъде хоспитализиран.
Стоичков говори пред медиите след поклонението пред Борислав Михайлов. Камата призна, че много дълго време не е говорил с бившия си съотборник, а това му е тежало страшно много. Легендарният футболист допълни, че в последните години двамата са намерили сили да си кажат „дотук, продължаваме напред“ и да подновят своето приятелство.
„Ще остане в нас като човекът, който ни обедини“
„Имали сме най-хубавите моменти. Преживяли сме много хубави неща. Преживяхме и много трудни неща, но намерихме сили в един от най-трудните моменти и да си стиснем ръцете и да кажем: „Дотук, продължаваме напред”. В годините ми беше много тежко, защото не бях тук, но живеех с тази мисъл, че един ден ще имаме тази прегръдка. Тежък момент за нас. Повярвайте, това е човекът, който ни изведе дотам, докъдето стигнахме. Без неговите спасявания и мъки, които преживя като вратар, нямаше да го направим. Бях горд и съм щастлив, че Боби изведе отбора до първата победа в Чикаго срещу Гърция“.
„Ще остане във всички нас като човекът, който ни обедини. Винаги сме били задружни, не сме се деляли на групи, но той направи всичко си да бъдем по този начин. Една голяма загуба за нас, за мен последните години ми тежеше много и неслучайно го избрахме да бъде президент на „Фондация национали 94”.
„Трудни са тези моменти, защото сме израснали заедно. Димитър Пенев даде шанс на много млади футболисти – не се огъна. Сега е при Бога. Трифон също е там. Болката е голяма, няма как. Видяхте и Мария, това, което каза: „Винаги трябва да си усмихнат““.
„Аз съм бил с него 12 години в националния отбор като състезатели. След това, когато той беше президент, аз бях треньор на националния. Винаги е гледал с добро. Това, че сме имали различия във времето, те останаха там. В такава възраст сме, където някои неща трябва да бъдат отстранени“.
„Много време ми тежеше това, че не съм разговарял с него, че нямахме тази топлота, която имахме. Последните години върнахме това, което започнахме - прегръдката, целувката, усмивката, което показва какъв е Боби - голямо сърце. За мен той никога не каза не. Тежко е, че ни напусна. Млад, едва на 63. Това е животът. Ще си спомняме само най-хубавите неща. Никога не сме се делили и така ще бъде“, заяви Камата.
