"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Изглежда, че топката стига до него за цяла вечност, по средата между централния кръг и наказателното поле. Опитвайки се да намери най-добрия ъгъл за удара, той бяга назад, а след това встрани и при това и двата му крака напускат земята, отразявайки силата на удара. Топката се плъзга по пода на височина не повече от коляното, отскача точно преди гол линията и се забива в далечния ъгъл. Уругвайският вратар лежи на земята с лице надолу в отчаяние и най-вероятно в шок, докато свежият голмайстор с прошарена тъмна коса вдига двете си ръце и е вдигнат високо от съотборниците си. В продължение на много години, а със сигурност и преди появата на Еден Хазар и Кевин де Бройне, първият белгийски играч, когото не белгийците могат да назоват, вероятно е атакуващият полузащитник и плеймейкър Енцо Шифо.
Наследството на Енцо Шифо: Между гения и непризнатото величие
Енцо е син на италиански имигранти и израства в бившия въгледобивен град Ла Лувиер, където играе футбол в юношеските си години. В младежкия футбол се проявява като многообещаващ талант и получава прозвището "Малкия Пеле" в местния си отбор, където вкарва 432 гола само за четири сезона като юноша. На 17-годишна възраст той бива взет от Андерлехт, за който дебютира през 1983 г. Първият му престой в белгийския гранд е може би най-успешният му престой. Шифо вкарва 32 гола в 119 мача, печели три белгийски титли и стига до финала на Купата на УЕФА през 1984 г. Уникалният му стил на игра предизвиква сравнения с Джани Ривера, Джанкарло Антоньони и неговия идол Мишел Платини, който определя Шифо като "единствения европейски футболист, който наистина може да бъде смятан за негов наследник".
В крайна сметка получава мечтания трансфер в Интер в Серия А, където - все още само на 21 години - претърпява първия си неуспех в кариерата. Може би изненадващо за сина на сицилиански родители, той не успява да се установи в Италия. След само един сезон той се премества от другата страна на Алпите в Бордо във Франция, където отново се оказва неспокоен и влиза в конфликт с хора от отбора. След още един разочароващ трансфер той преминава в Оксер, тогава под ръководството на легендарния треньор Ги Ру, който успява да извади най-доброто от Шифо, а кариерата му отново тръгва във възходяща траектория. Той се връща в Италия, където е движеща сила за отбора на Торино, който печели Копа Италия и достига до още един финал за Купата на УЕФА.
Възродил кариерата си, Шифо се връща във Франция, където подписва с Монако и добавя още една титла във витрината си. Следва и шампионски сезон с Андерлехт през сезон 1999/2000, преди да се пенсионира окончателно на 36-годишна възраст в Шарлероа, на няколко километра от родното му място. Кариерата му се завърта в пълен кръг.
Международен феномен
И все пак славата му се разраства именно на международната сцена. Едва 18-годишен, Шифо е включен в националния отбор на Белгия за Европейското първенство през 1984 г. във Франция. Той играе в първия мач на тима срещу Югославия, като по този начин се превръща в най-младия играч, който се е появявал на Европейското първенство по онова време. Той играе главна роля и на Световното първенство по футбол в Мексико през 1986 г., където Белгия заема 4-то място, което е най-доброто ѝ представяне в състезанието до 2018 г., като по пътя си отстранява Съветския съюз и Испания.
Шифо е обявен за най-добър млад играч на турнира и въпреки че самият той казва, че това е било "най-хубавото от четирите ми световни първенства", някои смятат, че представянето му в на Мондиала в Италия през 1990-а е дори по-добро. Там Шифо вкарва един от головете на турнира срещу Уругвай. Кариерата му за националния отбор завършва със сълзи във Франция през 1998 г. Белгия отпада в груповата фаза, а треньорът Жорж Ликенс, според мнозина, унижава Шифо, като го заменя в последния мач от групата срещу Южна Корея. Той никога повече няма да играе за Белгия. Въпреки че е едва 13-и в списъка на белгийските футболисти с 84 участия и 18 гола, Шифо остава един от двамата белгийци, играли в пет големи турнира.
Шифо е новатор, който раздвоява мненията
В треньорската си кариера се подвизава в някои средни белгийски клубове без особен успех и въпреки че за една година ръководи отбора на Белгия до 21 години, изглежда, че треньорството не е било силната му страна. Както казва самият Шифо, 1986 г. е била за него връх в кариерата, "отправната точка": "Осъзнах, че футболът не се състои в това да играеш в най-добрия отбор. Трябва да имаш ценности и смирение - и да си кажеш, че понякога може да не си най-добрият, но можеш да се състезаваш с най-добрите. Разбрах всичко това на 20-годишна възраст."
Противно на предположенията, в страната Шифо не е смятан за най-добрия белгийски играч. Треньорите са склонни да го критикуват за слабата му работа в защита извън терена и за това, че понякога е егоист с топката - но за мнозина той беше, а може би все още е, най-пълноценният играч. Полузащита, защита, атака - той можеше да прави всичко. Невръстното момче от миньорския град се превърна в нарицателно не само за славните години на Белгия в средата на 80-те години, но и за стил и елегантност на терена, и помогна да се прокара пътека за бъдещите поколения белгийски играчи от имигрантски произход.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Окачените бутонки": Недооцененият професор в българския футбол, който днес търси бижута на Лудогорец
