Бялото сладко в живота на Петър Дънов

Основната тема в „Бяло сладко“ е Бялото братство. Тема, която дори и днес се приема с противоречие сред повечето хора, а Учителя Петър Дънов остава загадъчен образ от близкото минало. Шумналиев се опитва да разгадае този човешки „ребус“ на страниците на „Бяло сладко“, като поставя въпросите имал ли е дъщеря Петър Дънов и какви тайни пази архивът на личната асистентка на Учителя.

За да отговори, писателят на „Бяло сладко“ развива действието на романа на два пласта – минало и настояще. Миналото започва с колективния образ на варненското сираче – стенографката Ру и безумната й любов. Настоящето – с ученическата тайна любов на журналиста Жорж и началото на демокрацията, когато новобогаташите се роят непрестанно.

В „Бяло сладко“ има от всичко – тежки съдби, хубав живот, държавни сътресения, страсти и разочарования, на пръв поглед сякаш помежду другото вмъкнати, а всъщност - необходими, за да получите отговори на въпросите... И,разбира се, рецепта за правилното приготвяне на бяло сладко.

Шумналиев разказва за живота на Учителя чрез историите на неговите най-верни помощници – от вземането на Ру от Търговската гимназия във Варна, до отпътуването до София, през създаването на Паневритмията, до преживяването на Втората световна война и смъртта на Учителя. Разказва по неговия си опростен начин без високопарните изречения, достатъчен, за да бъде разбран.

„Бяло сладко“ е описание на „едно величаво за времето си, а и до днес явление, наречено Бялото братство“. Но какво или кого е Бяло сладко?

„Биографията на подхвърлените, винаги започва от случайността. Животът е кратък като насекомо, когато си обречен от волята на приносителя. Той решава къде да те посее.“

Откъс от "Бавачката на ангели" на Камила Лекберг

Камила Лекберг - „Бавачката на ангели“   Бяха решили да избягат от мъката, като ремонтират къщата. Никой от тях не б...

Прочети повече

„- Ех, какви времена бяха, Жорж. Какви митинги! Синият почна от Орлов мост и стигна до хотел „Плиска“. Червеният задръсти площада пред БНБ. Хиляди мечти. Знаеш. Падна Тодор Живков, падна ни страхът. Какви времена! Бяхме опиянени.

И сега сме опиянени – гаврътвам уискито. - Много алкохол, брат ми. По никое време.

Ех, Жорж! От многото пари до скъпото уиски разликата е само един сутиен.“

„Миналото не храни проблеми, само ги съзерцава. Жените помнят по-късо, Ру. Понеже дългото чакане, особено ако е на морски пристан, отнема аромата на ванилията. Животът изветрява.“

„Не знам какво е вина – не ме е споходила. Не знам и прераждането какво е, не знам още как да извървя Божествения път. Знам какво е земният път. Знам какво е любов.“

Откъс от „Черво с чар. Истината за един пренебрегван орган“, Джулия Ендерс

Джулия Ендерс - „Черво с чар. Истината за един пренебрегван орган“   Строеж на червото Има неща, които се оказват ...

Прочети повече

„Подробностите са като кучета, не се знае от кой ъгъл ще пролаят. Просто ви помагам да събудите паметта си.“

„Вярно, всяка хартия е памет. Дори мастилото да изветрее, писецът запазва мъдростта.“

„ - Среднощните куриери носят или прокоби, или смърт. Понеже в този час любовта си почива до сърцето на Бог.“