На лов за щрауси

06.12.2016 16:05 811

Авторът на „Натюрморт с мъже” и „Слънчев бряг – код жълто” Любомир Николов е тук. Той притежава онова магично умение да успокоява духа и да разсмива истински, от сърце. Известният с топлите си, запомнящи се истории писател издава нова книга с разкази, наречена простичко „Щастливите хора” – заглавие, което директно отправя предизвикателство към сивия ден. Да, този щастлив човек още съществува – в 45-те разказа от Любомир Николов.

Смехът е територия, в която много малко писатели стъпват, а още по-малко се открояват. В световен мащаб обаче хуморът в изкуството е агент-провокатор – винаги под прицела на критиката и обществеността, вечно застанал между осанна и разпни го. Разказите на Любомир Николов провокират усмивка с онзи чистосърдечен гъдел, който ни напомня, че вярата в човека е все още жива.

Между страниците се срещат всевъзможни герои – уж обикновени хора, но чудати в своя избор на щастие. Тук например има антрополог, който вечеря супа на прах, парашутист, който никога не се приземява на правилното място, един господин Бенев, запален по лова, божественото чудо Алба, Ефраим, който поправя мозъци и един странен капитан с особени професионални функции… Всички те ще увлекат читателя в шантава върволица от лица и случки, които истински забавляват и стоплят душата.

Откъс от „Васко да Гама от село Рупча” от Братя Мормареви

Васко и Евгени, седнали на пейка в горния край на Морската градина, гледаха как поставената в тревата пръскачка се върти и мокри бронзо...

Прочети повече

Освен автор на няколко книги, Любомир Николов е писал за много от водещите български медии като Капитал, Труд, Сега, Литературен вестник, Осем и други. „Щатливите хора” е поредната му книга в ИК „Сиела”, с която показва безспорния си талант на родéн разказвач, а опитът и мъдростта на автора подплатяват всяка история с хастара, който е нужен на всяко хумористично произведение, за да бъде прието сериозно. Да пишеш за щастието е огромно предизвикателство, а Николов успява да внуши, че е точно толкова трудно, колкото леко и приятно го е направил да изглежда. Майсторлък!

След третата бира започвам да виждам аурата на хората. Повечето са щастливи, глюклих, хепи, взрени в хората наоколо, в погледите зад слънчевите очила, в процепите на усмивките. Търсят всяка открила се възможност за близост или поне за разговор. Всички са в настоящето и нямат възраст. Това е възрастта на щастливите хора.

Любомир Николов