Премиера на книгата "Стълбата на тишината" в столичния клуб "Журналист"

„Нямам лък, за да засвиря. 

Късам струни от душата си. 

Върху битието напречно ги връзвам 

и изкачвам стълбата на тишината си“,

споделя Ани Николова  от гърба на първата си книга. Повече за "Стълбата на тишината" ще научим, разгръщайки кориците й и разбира се, на премиерата - лично от автора, издателя, критици  и ценители на поезията. 

За автора

Ани Николова е родена в Златна Добруджа през 1963, зодия Лъв. До 2005-та година живее в Добрич, а след това в София. Работи като счетоводител. Поезия започва да пише едва през 2004-та година. Пише онлайн във facebook всеки ден, което ѝ дава възможност да участва в проекта „Manu Propria”, участвала е в конкурс за поезия „ Любовта е пиянство или пиянство от любов“- гр. Силистра, където печели втора награда. Има публикации във в. “Пулс” и “Антимовски хан”.

“Стълбата на тишината” е дебютната й книга.

Ани Николова бе любезна да предостави за аудиторията на Actualno.com свои стихотворения, извън книгата:

РИСУНКА 

На прага съм на онзи сън,

където мостове горят,

където малката река - изсъхва

за да стигне пътя.

Вървя по дъното на любовта,

където въздух не достига.

И нямам дрехи, а студът

облича бялата си риза...

На прага съм на онзи сън,

във който нямам много време.

Опитвам се да изкреща,

но гласът е тежко бреме.

Тогава тихичко- без глас,

с език рисувам твойто име.

Ани Николова

ПАРТИТУРА ЗА ЛЮБОВ И ЩУРЦИ 

Уморени щурците замлъкват...

Серенадите техни прекъсват

щом на утрото свърши сънят.

Сред декори на есен лъчиста

изсвирват душата си чиста

и приспиват влюбен света.

Не отлитат като птици на юг.

Не ги плаши ни есен, ни студ.

Къде ли зимуват?! Кой е техният юг?!

Поканете щурците на топло

щом вейне поли и коси Есента,

щом обрули до голо света... 

Ани Николова

НАВЯРНО

Небето - пепел и сълзи,

очите му са разстояния.

Навярно много го боли

от липси и от покаяния.

Навярно много му тежи

от думи - намерения...

Навярно за това мълчи

и буди подозрения.

И днеска птиците го носят

на летните криле.

Пътуват хиляди въпроси

по сивите му рамене...

Навярно някъде отвъд,

където погледът не стига

блести дъга и се разхожда

Надежда - самодива...

Ани Николова

Стихотворения от включените в "Стълбата на тишината" ще бъдат представени на премиерата на книгата.