„Процесът“ и „Присъдата“ на Франц Кафка в ново издание

Определяният като мрачното лице на европейската литература от XX век Франц Кафка (1883–1924) е родом от Прага (по това време Австро-Унгария). Той е първото от шестте деца в семейството на търговеца от еврейски произход Херман Кафка и образованата Юли Кафка – дъщеря на заможен пивовар от Подебради. Херман е тиранин у дома, който гледа с презрение на влечението към литературата и писането на първородния си син. Заети с работата в магазина, двамата родители нямат достатъчно време да се грижат за Франц и сестрите му (двамата му братя умират още като деца), затова редица гувернантки и прислужници отглеждат писателя. Майчиният език на Франц Кафка е немски, но той говори свободно и чешки. В периода 1889–1893 г. учи в немско начално училище в Прага, а впоследствие завършва немската класическа гимназия през 1901 г. През 1906 г. защитава докторската си степен по право в Карл-Фердинандовия университет в Прага – макар първоначално да се записва да учи химия, а впоследствие да се насочва към правото. Успоредно с това посещава курсове по немска филология и история на изкуството. В продължение на 14 години – между 1908 и 1922 г. – работи в застрахователна фирма, но по цели нощи пише. Тогава се ражда и първата му знакова творба – „Присъдата“ (1913), а малко по-късно и „Преображението“ (1915).

Да придобием сила и решителност или да следваш пътя на тигъра

Австрийският лектор и автор Бернхард Мьощъл ни води по пътя на силата, решителността и вътрешната мощ в „Пътят на тигъра“ (...

Прочети повече

Франц Кафка умира преди да навърши 41 години от туберкулоза във Виена. Въпреки желанието му всичко написано от него да бъде изгорено след смъртта му, неговият приятел и състудент Макс Брод издава посмъртно три недовършени романа на Кафка: „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), както и други произведения и лична кореспонденция на автора. Темата за личното поражение пред неведомите сили на закона и уплитащите житейски условности е централна в творчеството на Кафка. Неговите герои се борят безуспешно за социално утвърждаване, а неуспехите им Кафка представя със своеобразно съпричастие.

Франц Кафка е смятан за един от „тримата влъхви“ на съвременната класическа литература, заедно с Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Днес в негова чест се дават две международни литературни награди – учредените през 1979 г. (от град Клостернойбург) и през 2001 г. (от родната му Прага).

Новото издание включва някои от най-бележитите творби на Кафка – освен недовършения роман „Процесът“, в книгата са още и разказът „Присъдата“, както и още единадесет разказ и новели, сред които „Преображението“, „Грижата на бащата“, „Малката жена“, „Първа горест“ и др. Преводът е от немски език и е дело на Димитър Стоевски и Венцеслав Константинов.

Книгата е част от колекция „Върхове“, където срещаме заглавия като „Големите надежди“ на Чарлз Дикенс, „Одисей“ на Джеймс Джойс, „Червено и черно“ на Стендал, „Принцът и просякът. Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен, „Декамерон“ на Джовани Бокачо и др. Както останалите издания от поредицата, и „Процесът. Присъдата. Новели и разкази“ е илюстриранa от художника Петър Станимиров.

Четникът Никола Гушлев

Пиша настоящите си спомени по съвета на мнозина от моите приятели като скромен принос към богатата, но все още ненаписана история на ма...

Прочети повече