Преди 400 години художникът Караваджо рисува картината си „Залавянето на Христос”. Освен Иисус, ключови в нея са фигурите на Юда (изобразен с плешивина, наподобяваща кардиналска шапчица, и недоразвити пръсти на лявата си ръка), бягащ ученик на Христос в единия край на картината, а в другия – мъж с фенер, осветяващ всичките фигури.
Картината се оказва не просто интерпретация на религиозен сюжет, а много повече – ключ към събития, реално ставащи днес и от които зависи дали Европа ще бъде същата, каквато я познаваме.
След дълги проучвания на живота и творчеството на великия ренесансов художник ирландецът Уолтър Елис създава разтърсващия трилър „Конспирацията Караваджо” (изд. на „Персей”) в традицията на Том Егеланд и Дан Браун.
Уолтър Елис е автор на две научнопопулярни книги и сътрудник на елитни издания като „Сънди таймс”, „Файнейшъл таймс”, „Сънди телеграф” и „Дъ Айриш таймс”. Роден в Белфаст, сега той живее в Ню Йорк. „Конспирацията Караваджо” е първият му пробив в жанра на трилъра и е резултат на дълги проучвания на живота и творчеството на ренесансовия художник.
Реалиите в книгата:
Когато времето на Леонардо, Микеланджело и Тициан отминава, Караваджо е най-великият късноренесансов художник. Животът му е бурен и е, образно казано, един ренесансов хулиган, който не зачита авторитетите, не пренебрегва удоволствията на плътта и си плаща за тях по всевъзможни начини. Ето част от полицейското му досие:
4 май 1598: арестуван е близо до площад "Навона", защото носи рапира без разрешение;
19 ноември 1600: даден е на съд, защото е пребил мъж;
2 октомври 1601: Караваджо и приятелите му са обвинени за оскърбление и нападение през нощта;
24 април 1604: кръчмарски служител се оплаква, че художникът му хвърлил в лицето чиния с горещ артишок;
19 октомври 1604: арестуван е за хвърляне на камъни срещу полицаи;
28 май 1605: арестуван е за носене на рапира и кинжал без разрешение;
29 юли 1605: напада нотариус на Ватикана;
28 юли 1606: убива мъж в улична схватка и избягва от Рим.
По-късно е убит и тялото му не е открито.
През 2010 г. в Тоскана бе открито погребение от онова време, като скелетът е на 38-годишен мъж, починал около 1610 г., а ДНК-анализът показва общи характеристики с роднини на Караваджо, като в костите има токсични натрупвания от олово, причиняващи лудост (през последните години от живота си художникът е чувал гласове и е имал халюцинации).
Сред най-известните творби на Караваджо са „Медуза”, „Бакхус”, „Вечеря в Емаус” и „Залавянето на Христос”. Рисувал е различни варианти на един и същ сюжет.
„Залавянето на Христос” се намира в Националната галерия на Ирландия, Дъблин. През лятото на 2008 г. от Музея за западно и източно изкуство в Одеса бе откраднат друг вариант на картината, купен от руския посланик в Париж, който през 1870 г. го подарява на великия княз Владимир Александрович. В Одеса картината пристига през 20 век, а през 1950 г. е доказано, че е оригинал, което е потвърдено през 2005 г. и от испански експерти. Откраднатата картина е открита от германската полиция при опит да бъде продадена в Берлин. Оценявана е на 75 млн. евро.
Миналата година в колекция на двореца Сфорцески в Милано бяха открити 100 неизвестни творби (скици и картини) на Караваджо на стойност над 700 млн. евро.
Проблемите в книгата:
Днес в страните на Европа има над 30 млн. емигранти мюсюлмани, които отстояват своите традиции и религия. Те непрекъснато се увеличават. Какви са перспективите и рисковете и как да бъде запазена религиозната толерантност?
