"Нарастването на безработицата е тенденция от началото на извънредното положение. Приложените мерки отчасти минимизираха щетите, но умишлено бяха заложени и бариери пред достъпа до някои от тях." Това заяви в интервю за БНТ икономистът от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.
Има пряка връзка между неефективността на предприетите мерки и ръста на безработицата, но и не всяко работно място може да бъде спасено, каза икономистът от "Институт за пазарна икономика" Петър Ганев.
"Важното е, че загубата на работни места беше много концентрирана през март и април, след което при втория частичен локдаун загуба имаше в началото на декември и началото на януари, когато беше по-отчетливо в данните", отбеляза той.
По думите му, изглежда, че в момента ситуацията се е поуспокоила, но се наблюдава тенденция - числото на новопостъпилите на работа не преобладава над това на безработните - тоест, постепенно губим работни места без да успеем да ги възстановим.
"Самият коефициент за безработица понякога лъже, защото защото хора, изгубили работа през март и април, вече не получават обезщетения и вече са отпаднали от бюрата по труда. Затова трябва да се следят различни статистики - не само коефициентът за безработица показва колко е голям проблемът. Все пак той е по-малък от този преди 10 години, когато беше 3-4 пъти по-голям - тогава над 400 хиляди беше достигнала безработица", уточни Ганев.
Ваня Григорова отбеляза, че най-уязвими са тези групи от хора, които работят без трудови договори или получават по-висока заплата от официално обявената.
"Това са хората, които най-тежка бяха засегнати, защото въобще не са обхванати от мерките. По тази причина статистиката за безработицата не е реална, тя не разкрива картината такава, каквато е. Ние можем да се хвалим, че на фона на европейските нива тя е ниска, но трябва да осъзнаем, че в България имаме огромен сектор от хора, които се трудят нерегламентирано, недекларирано, поради което те не са подпомогнати", добави тя.
Предишна
