Хазартният бос Васил Божков, който е един от най-богатите българи, вече притежава емблематичната сграда на Телефонната палата в София.
Още: Смазване на икономиката на Путин: Американските сенатори подкрепят 500% мита върху руски стоки
Още: Сенатът на САЩ не успя да блокира митата на Тръмп
Компанията на Божков "НГ Проперти" е купила сградата, съобщиха от НОВЕ АД Холдинг.
„Придобиването на сградата, която е неделима част от паметниците на културата в столицата е продължение на дългогодишните интереси и инвестиции на г-н Васил Божков в посока запазването и популяризирането на културно-историческото наследство на България.
Телефонната палата ще бъде дом на уникални експонати и колекции в областта на изкуството и световното културно-историческо наследство. В момента екип от експерти от знакови световни музеи и архитектурни студиа подготвят проекти за интериорното оформяне на сградата.
Още: ДЗИ с награда от Transform IT Awards за въвеждане на AI при оценка на щети по Каско
Още: В Русия забраняват на държавните фирми да купуват вносни компютри
Вярваме, че жителите и гостите на София ще бъдат обогатени от създаването на музей, отговарящ на световните стандарти и следващ най-добрите практики в сферата. Плановете за музея ще бъдат представени на широката общественост в рамките на 2017 година”, пише още в официалното съобщение.
Сградата на ул. "Гурко" е на шест етажа и е с разгърната застроена площ от 13 400 кв.м и още 3000 кв. м подземно ниво, а прилежащият терен е 4100 кв.м.
Още: Стокообменът ни със САЩ се увеличава, вече е милиарди долари
Още: Сериозна промяна в цената на природния газ от 1 май
Според публикация на "Студия Трансмедия" сделката е на стойност 17,3 млн. евро.
„НГ Пропърти“ е регистрирано в края на март 2017 г. и е с капитал от 36 млн. лв.
Още: След "Боташ": България и Турция с ново партньорство в енергийната ефективност
Още: Неочаквани данни за икономиката на еврозоната
Кой е продавачът
Инициатор в продажбата на Телефонната палата е БТК. Според информация на „Студия Трансмедия“ сделката е осигурила за телекома част от така необхидимите му 43 млн. евро, с които да купи 16% от собственика си „Вива Телеком България“. Скандалната сделка е на ръба на закона и представлява механизъм за заобикаляне на забраните за financial assistance. Това е термин, който маркира механизъм за придобиване на компания чрез използване на собствения й ресурс. Подобен подход е забранен от закона.
Забележителното в продажбата на Телефонната палата е, че тя е трябвало да бъде одобрена от управителния съвет на телекома. В документите, които изпълнителният директор на БТК Атанас Добрев е представил пред нотариуса по сделката, фигурира и „Извлечение от протокола от заседание на Управителния съвет на БТК“. Според източник на „Студия Трансмедия“ от висшия мениджмънт на телекома такова заседание на УС не е провеждано. Или поне е провеждано в състав на УС на БТК, който е действащ.
Заради несъгласие с текущата финансова операция по изтеглянето на 43 млн. евро кеш от БТК, която ще обезкърви телекома, двама директори от висшето ръководство на БТК бяха отстранени. Това са главният юридически директор Русин Йорданов и маркетинг директорът Александър Грънчаров, който доскоро заемаше и поста на зам.-председател на Управителния съвет на телекома.
Двамата обаче продължават да бъдат вписани в Търговския регистър като членове на УС, тъй като освобождаването им беше блокирано от съда.
Това е и причината пред нотариуса при изповядването на сделката за Телефонната палата да бъде представено извлечение от заседание на УС, тъй като то легитимира самото решение, но не и участвалите в евентуалното му приемане. Практически пред нотариуса е представен документ със спестено вярно съдържание.
Сумата от 43 млн. евро е необходима на собствениците на БТК, водени от Спас Русев, Милен Велчев и руската банка ВТБ, за да покрият собствените си задължения по покупката на телекома. Това представлява финансиране със средства на компания на покупката на самата компания и е забранено по закон.
