На 26 декември, денят след Коледа, отбелязва и важен християнски празник: Събор на Пресвета Богородица. На този ден църквата почита и паметта на светците Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий. Този празник е почитан от християните от източната традиция. В контекста на този празник „Синаксис“ се отнася не до самата църква, а до обединението на всички празници, почитащи Дева Мария. Ето какви са традициите, обичаите и забраните, свързани с този празник.
Традиции, обичаи и забрани на 26 декември
Но този празник, както всички други зимни празници, има предхристиянски корени. На този ден Майката е била почитана като култ към раждането и първоизточник на живота и всички живи същества. Дори в езически времена този ден е бил голям празник за жените, които са го почитали дори повече от самата Коледа. Този ден от славянския народен календар е богат на древни традиции и символи. Струва си да се отбележи, че празниците продължават, така че същите забрани важат: не можете да работите или да вършите тежка домакинска работа, не трябва да почиствате дома си, забранено е шиенето, бродирането или плетене.
Църковен празник на 18 декември: Какво НЕ бива да изхвърляте и да давате, носи лош късмет
На 26 декември човек не бива да отказва помощ на онези, които молят за нея. Също така трябва да се дава милостиня на нуждаещите се.
Празникът преплита християнски и народни ритуали. Но както според църковните, така и според народните традиции, майките са особено почитани в празничния ден. Християните традиционно ходят на църква и се молят.
Според народните обичаи празникът е семеен. Той се празнува в семеен кръг, без да се канят приятели. На 26 декември се блажи.
Съществува и традиция на този празник жените, които са раждали, да посещават своите акушерки. На децата, родени на този ден, се предсказвал голям талант и щастлива съдба.
21 декември: Почитаме голяма светица, спазват се редица традиции и обичаи
История на църковния празник на 26 декември
Свети Йосиф Обручник, осемдесетгодишен старец, бил избран от първосвещениците да пази девствеността на Пресвета Богородица, която дала обет за безбрачие. По напътствие на ангел той избягал с Божията майка и Младенеца Иисус в Египет, спасявайки ги от гнева на цар Ирод. В Египет той живял с Дева Мария и Младенеца Иисус, изкарвайки прехраната си като дърводелец.
Светият цар и пророк Давид бил осмият син на старейшината на град Витлеем. Когато навършил 18 години, филистимците нападнали земята на Израел. Гигантът Голиат предизвикал израилтянин на дуел. Давид победил Голиат невъоръжен: камък, хвърлен от прашката му, ударил гиганта в челото с такава сила, че Голиат паднал и никога не се изправил.
След смъртта на цар Саул, Давид станал владетел на държавата Израел. Той се грижел да угоди на Бога и да задоволи интересите на народа. Израел станал могъща държава.
По време на царуването на Давид е построена нова столица на Израел - Йерусалим.
Апостол Яков, братът Господен по плът, бил син на сгодения Йосиф от първата му жена. След Възнесението Христово апостолите избрали Яков за първи епископ на Йерусалимската църква – най-ранната от християнските църкви. Със светия си живот и стриктното си спазване на закона Яков, братът Господен, спечелил голямото уважение не само на апостолите и християните, но и на юдеите.
Яков умира в началото на 60-те години на миналия век като мъченик от ръцете на книжниците и фарисеите.
Църковен празник на 19 декември: Какво НЕ бива да правите, ще прогоните късмета си
